Разследване

Пловдив събира гении от България и ЕС, за да създаде Център за върхови технологии

Скоро хората ще се предвижват в 3D пространство с безпилотни летателни апарати, сигурен е проф. Димо Зафиров

Надя Петрова

Проф. Димо Зафиров Пловдив ще се опита да се пребори за солидно финансиране по ОП „Наука и образование за интелигентен растеж“ (НОИР), за да създаде Център за върхови технологии или Център за компетентност. Дали тази цел ще бъде достигната, ще стане ясно до края на годината. В близките две-три седмици се очаква да бъдат публикувани насоките за кандидатстване по приоритетна ос №1 на програмата, която се администрира от Министерството на образованието и науката. Ще бъде определен и крайният срок за представяне на проектите,  който се очаква да е към края на май или през юни. В страната ще бъдат създадени четири центъра за върхови постижения и още осем за компетентност, които ще разполагат  с общо 350 млн. лева. От тях за 4-те субсидията ще е 200 млн. лв., а за осемте – 150 млн.  Засега се знае, че летвата на критериите пред кандидатите е вдигната много, много високо.

Наскоро правителството прие Иновационна стратегия за интелигентна специализация (шапката на всички иновационни стратегии), и в нея от приоритетите, определени за Южен Централен район, където столицата е Пловдив, отпадна възможността за развиване на „Нови технологии в креативните и рекреативните индустрии“. Но за това пък останаха  „Информационни и комуникационни технологии“, „Индустрия за здравословен живот и биотехнологии“ и „Мехатроника и чисти технологии“. Именно по някоя от трите най-общи теми може да бъде създаден Център за върхови технологии.

В Пловдив е изградено ядро от стратегически мислещи хора, които са имена в сферите на науката, образованието, бизнеса, а също и обществени фигури. Именно те оформят насоките и параметрите на проекта (проектите) и привличат участници от България и Европейския съюз. Можем да предположим, че по проектите за създаване на Център или Центрове за върхови технологии се работи още от 2014 г. (ако не и по-рано), когато за пръв път се заговори за тази оперативна програма. Потърсихме проф. Димо Зафиров, който работи в града на тепетата към Института за космически изследвания към БАН, за да освети тази забулена за медиите дейност.

„Това е национално състезание“,

отговори проф. Зафиров. „Вероятно София ще има най-големи шансове за създаване на Център за върхови технологии. Но Пловдив пък е най-сериозният индустриален център на България. Трябва да се опитаме максимално да използваме тази възможност, за да можем да привлечем средства за научни изследвания, които да са в полза на индустрията“, обясни той. Проф. Зафиров всъщност една от групите, които готвят проект. Със сигурност в Пловдив има и друга група, който ще кандидатства по темата „Индустрия за здравословен живот и биотехнологии“.

Ето какво разказа проф. Зафиров:

„Чували ли сте за управление на бъдещето, известно като методика „Форсайт“? Навремето

Стив Джобс беше казал:

 „Ние не питаме нашите клиенти какво ще искат, а им показваме това, което ще използват“. И ето един пример. Шофьорите казват, че ако колата им излиза с 20% по-евтино, те ще са много доволни. Ами ако колата им изведнъж е без пилот и те имат 10% от сегашните разходи? Човек не може да си помисли, че това е допустимо! А чрез Управление на бъдещето, ние посочваме какво искаме да е, и започваме да връщаме назад, за да разберем как се стига до това.

Ето една цел, която можем да си поставим. Имаме сериозни проблеми с трафика на автомобили, с поддържането на пътища и т.н. Какво правим? Увеличаването на пътните платна води до увеличаване на пътните превозни средства и отново води до задръстване. Какъв е проблемът? Това е средство , което се движи по една ос, едно шосе и не може да мръдне настрани. Тапите стават сутрин и вечер. Това е проблем по цял свят. Какво е решението? Вариантите са 1D, 2D, 3D и 4D.

В цял свят се работи, за да станат възможни полетите 4D. Какво представляват те? Аз казвам, че искам да пътувам от Пловдив до някакъв малък град в Шотландия. Самолетът трябва да излети оттук и да кацне там. Сегашното управление на въздушното движение изисква коридори, ешалони и т.н. А при 4D полетите при дадена заявка и в зависимост от метеорологичните условия и коридорите, се планира едно пътуване, което е с най-малко разход на гориво и време.

Спътници и компютри управляват този полет,

в който няма пилот и се избягва сегашната ситуация да кацаш на няколко летища и да се прехвърляш на различни самолети, докато достигнеш крайната точка. С 4D полет аз направо отивам до крайната точка, а може самолетът и да криволичи в зависимост от въздушните движения. Има една европейска програма Сезар, която подготвя точно това. Американците също работят по този проект да няма конфликти в траекториите на различните въздухоплавателни апарати. Така изведнъж скачаме в бъдещето. Това ще бъде реалност след 20 години, даже и по-малко.

Хората казват: Да, проблемите с транспорта са много сериозни. Ние трябва да намерим начин да ги решим. Не е начинът да се движим по повърхността на земята. 2D  е да се направи превозно средство, което може да минава през нивите. Което не е приемливо. 3D вече вдига движението във височина и превозното средство  може да минава, където си поиска. Това е Форсайт. Нужни са нови двигатели, нови средства за управление на движението. На въпросите как няма да се сблъскват във въздуха превозните средства, има контра въпрос:

 А прилепите защо не се сблъскват?

Значи има начин, природата го подсказва. Тогава защо ние да не го направим? Дали ще стане през 2040-та или 2050-та година, не е толкова важно. Не толкова двигателят, колкото движителя трябва да се измисли. Какво разбираме под движител? Той е средството, което предвижва – дали ще е витло, дали ще е реактивно, дали ще е друго… То трябва вертикално да излита и да каца. Значи, трябва нещо ново да се измисли.

Върху това можем да работим – създаване на персонални летателни апарати. Те ще бъдат без пилот. Сутринта човек си поръчва през интернет превозно средство за 7:18 часа примерно, за да отиде до Варна. Това ще се случи и няма да е за богоизбрани. Ще бъде много по-евтино от таксито, защото няма човек, на когото да се плаща. Няма да са необходими средства за изграждане и поддържане на пътища, нито за паркоместа.

Но да не се хвърляме на фикцията, че ние в Пловдив ще сме първите, които ще направим такива апарати. Обаче можем да работим в партньорство с онези, които мислят в тази посока.

Това е роботика! Тя е едно от направленията, които са много перспективни. Дроновете също са роботи. Можем да ги правим тук, но засега производството не е стартирано заради липса на регулаторна рамка.

Всъщност наименованието „дрон“ е добило популярност, но по-точно е да ги наречем безпилотни летателни апарати. В страната вече има няколко хиляди дрона и собствениците им правят каквото си поискат с тях. Ето защо страната бързо трябва да изготви правилата, по които могат да се ползват тези летящи роботи.“

Авторът е издател на Agroplovdiv.bg

 

 

Дежурен Редактор

Екип на Под Тепето - Наистина Пловдив

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина