Складът се руши без да бъде нито сериозно укрепен, нито консервиран
Единственото смислено предложение за 2 години дойде от Камарата на архитектите за безвъзмезден проект за укрепване, но и той остана глас в пустиня
Теодор Караколев
Точно две години изминаха от началото на разрушаването на тютюневия склад на улица „Одрин“ 8 – известният Ориент табак. След спирането на физическото премахване на историческта ценност, сградата стои оградена, необезопасена и без изгледи да тръгне някакво възстановяване или поне консервация. Пълното бездействие на всички видове институции продължава. Вървят паралелно две съдебни дела- едно в Административен съд и едно наказателно в Окръжен съд- Пловдив. Резултат от тях може би ще има, чак когато сградата вече няма да може да се възстанови.
Известни и много напрегнати бяха дните, в които багери бутаха кулата и стените на склада и последвалата жива верига. Това бяха почивните дни в началото на месец март – около 5-6 март. Истинското разрушаване обаче започна тихо и незабелязано няколко дни по-рано. Още на 25 февруари „Под тепето“ видя и писа за премахването на покрива на сградата, което видимо бе подготовка за нейното последващо разрушаване.
Институционалното бездействие срещу унищожаването на културната ценност започна тогава. Точно преди две години.
Така в следващите дни до злополучния 6 март, части от сградата бяха премахвани малко по малко. А на почивния 6 март дойдоха и багерите. На място строителите показваха разрешително, издадено от общината месец по-рано. Дали всички са знаели?
За разлика от бездействията на общината, гражданите се активираха и всъщност тъкмо те спряха строежа. Жива верига от пловдивчани, гости на града, дори чужденци застана пред багерите и рушителите напуснаха обекта. Хората спряха събарянето, но дали спасиха склада?
В следващите месеци сградата бе оставена на произвола на времето. Бързо оградена от любопитни погледи, тя стои безстопанствена всичките тези 24 месеца. Вместо това всички се занимават с различни бюрократични процедури. Проверяват се документи, хвърлят се обвинения, водят се дела. Съдбата на самия Ориент табак обаче е да тъне в разрухата си. Единственият смислен опит дойде от пловдивската Камара на архитектите, които предложиха да направят безвъзмездно проект за укрепване и консервация.
Институционалното бездействие обаче продължаваше.
Малко по-късно стана и големият пожар. Пловдив почти загуби още няколко тютюневи склада, докато се правят обществени обсъждания, срещи и концептуални игри.
Дали ще има някакво развитие? Дали то ще е преди или след 2019-а, година няма значение, Пловдив ще съществува и след Европейска столица на културата. За съжаление времето си тече, а с това и оставя своя отпечатък върху една столетна сграда без покрив и без защита от околната среда.
Тези две години минаха много бързо. Изненадващо е колко малко работа може да се свърши за този период. Преди 100-ина години този склад е бил построен от нулата вероятно по-бързо. Днес, въпреки всички нови технологии, за този период само успяваме да гледаме как се доразрушава сам.
Институционалното бездействие си продължава вече над 2 години.
Очаквайте подробности от делото в Окръжен съд- Пловдив
