Да воюваш за правото си на глас и да загубиш! Епизод 2

Не позволиха на инж. Константин Бобоцов да гласува, живеел някъде в чужбина

От осем години съм регистриран на постоянен адрес в Пловдив! Що за абсурд е това, недоумява ощетеният  

Не отговаряте на условията, чу в отговор от председателя на секционната комисия

Значи плащам данъци в тази държава, а тя не ме брои за неин гражданин. Пълен нонсенс, вдига рамене той. Завежда дело

Да воюваш за правото си на глас и да загубиш! Това бе заглавието на текста ни от вчера, в който ви разказахме за абсурдната битка на един 64-годишен мъж с институциите и системата, пратили го да живее на адрес в Щатите, без кракът му да е стъпвал там. И лишили го от най-изконното право- правото на избор. Оказва се обаче, че тази грешка в системите на ГРАО въобще не е единичен случай. Доказа го и втора такава случка от днес. Този път човекът се казва Константин Бобоцов. Инженерът установи в избирателната си секция тази вечер, че държавата го лишава от право на избор. Не отговаряте на условията, отговори му категорично след справка с няколко институции председателят на секционната комисия. Причината- има адресна регистрация някъде в чужбина. Това не е за вярване. От осем години съм регистриран на адреса си в Пловдив. Да , бил съм в чужбина, но отдавна. Гласувам на всички избори за тези осем години, тук, в същата секция. Никога е нямало проблем. Сега идвам с личната си карта, на която ясно е посочен постоянният ми адрес. Какво по-ярко удостоверение от това. Що за абсурд, опита се да се бори за правата си Бобоцов. Дори написа декларация, че гарантира, че описаният в документа му за самоличност адрес е постоянният му. Но пак беше отрязан от комисията. Ще се видим в съда, закани се той. И заяви, че най-вероятно ще се свърже с героя ни от вчера Петко Пановски, за да подготвят колективна жалба и да съдят държавата за лишаване от право на избор. Значи плащам данъци на тази държава, а тя не ме зачита за неин гражданин, институциите са ме пратили някъде в чужбина. Това не е ли пълен нонсенс, недоумяваше обиденият Бобоцов. Единствената утеха за него бе тази, че му позволиха да гласува на референдума.