Градските легенди – шепот от отвъдното или как да се пострахуваме заедно!
Димитър Герганов
Помните ли Торбалан? Онзи страховит тип с остри зъби и голям чувал, пълен с непослушни дечица. Идва винаги през нощта, промъква се през комин или отворен прозорец, пъхва в торбата блажено спящия палавник и край… никой повече не чува за него. История измислена от родителите да обуздават своите отрочета или просто народна приказка? Някога може и да е било така, ала днес Торбалан уютно се е нанесъл от митологията в градските легенди. Новият фолклор роден между стените на кулите от стъкло и бетон в ерата на автомобили и интернет. Удивително е как хората отрекли бог и търсещи обяснение за всичко в науката, си умират за мистерии и някое друго хорърче!
В Япония са особено добри. Там трябва да се пазите вечер от Жената с разрязаната уста. Тази дама обича да дебне в сенките, носи хирургическа маска на лицето и внимавайте, задава един единствен въпрос – Красива ли съм? Лошото в цялата работа е, че няма правилен отговор. Каквото и да кажете от голямата остра ножица няма мърдане – клъц и край с Вас! В случай, че кръвожадната Кушисаке някак ви подмине, може да се натресете на Теке – половината жена. Легендата разправя, че някога е била добра, ала не щеш ли паднала или била бутната на релсите на метрото. Влакчето минало през нея и разполовило тялото ѝ на две! Гневът на Теке се оказал толкова голям, че тя отказала да умре и започнала да търси отмъщение. За нея се твърди, че е изключително бърза, въпреки, че се придвижва на ръце. Върлува предимно в района на метрото и разрязва жертвите си на две със сърп.
Тези благи женички обаче са нищо в сравнение с Ака Манто по-известен като Духа от тоалетната чиния, който може да ви пипне навсякъде, където ви е подгонила нуждата! И той си пада по въпросите. Искате ли тоалетна хартия? Синя или червена? В първия случай имате избор – бавно и мъчително удушаване или източване на кръвта, а във втория – съмнителното удоволствие да ви одерат живи. Да откажете хартията не е вариант – тогава фунията направо засмуква клетника! В страната на изгряващото слънце трябва да избягвате също така Поема, която убива, щом бъде прочетена на глас, и една доста неприятна Кравешка глава, която има слабост към малки дечица. Куклата с растяща коса пък е достатъчно безобидна за да бъде поставена в музей.
Хвана ли ви страх? Бррррр! Да опитаме тогава с една градска легенда от Ню Йорк. Сред финансистите от града на Голямата ябълка има поверие, че на всяка Бъдни вечер Джордж Сорос и негов асистент обикалят дегизирани сред бездомниците на улицата. Избират си някой и му откриват кои акции ще се вдигнат на борсата в първия работен ден след празниците. Обикновено човекът е толкова пиян или дрогиран, че не помни нищо и не успява да се възползва! Фактът, че Сорос е евреин и няма причина да бъде благотворител точно на християнски празник, изглежда не притеснява никого.
Друг устойчив феномен свързан с американския номадски дух е Жената в бяло, която се появява на светлината на фаровете на забутана прашна магистрала някъде в необятния Среден Запад. Призрачният ѝ силует подмамва самотния пътник навътре в пустошта и човекът влиза в графата на безследно изчезналите… Друга версия на Жената в бяло се подвизава близо до реки и езера. Отхвърлена от любимия в миг на лудост, тя погубила собствените си деца и от тогава скита, като безплътен дух между света на живите и мъртвите. Предпочита неверни мъже или деца приличащи на нейните собствени. Плаче неудържимо в своята окървавена бяла рокля и моли за прегръдка… после завлича жертвите си в реката като морските сирени…
Безспорно открояващ се писък в страховитата вълна предназначена за хлапетии е садистичният Слендърмен. Висок между два и пет метра хърбав костюмар, чието лице е гладко като бебешко дупе. Няма очи, нос, уста, уши и коса, но за сметка на това е способен да променя дължината на тялото и крайниците си, като последните могат да се превръщат в пипала. Маниерът на Слендърмен е да влиза в ума на жертвите си и да ги тормози месеци наред, докато се превърнат в безволеви обзети от постоянен ужас подобия на хора. И тогава ги завлича в пуста гора, където ги набучва на клоните на дърветата. В светлината на многоседмичния ментален терор, смъртта на жертвите изглежда като проява на върховна милост.
А сега да се върнем в България при симпатичния Кики – полтъргайст с доказано пловдивски произход, който е спец в предсказанията. Прави ги чрез почуквания – един път за Не, два пъти за Да, три пъти за неопределен отговор. Духът-оракул се появява за първи път преди 25 години в дома на 11 годишната Даниела и от тогава двамата са неразделни. За период от две години Кики прави зашеметяващи прогнози свързани със завръщането на Царя, посещението на папата и края на кризата… Освен това мести маси и столове, бута калимявката на поп и открива изгубен полицейски пистолет… Относно Кики се изказват политици и екстрасенси, вестниците и телевизиите се скъсват да отразяват, написана е книга, която бързо се превръща в бетселър. После… всичко затихва! Понастоящем стопанката на полтъргайста е стюардеса в американските авиолинии. Твърди, че Кики си е при нея, само където е станал по-кротък – демек пораснал е!
От плантациите на Колумбия дом на зловещата Ла Лорона, до мъгливите брегове на Шотландия, където се спотайва шестгодишно момиченце наричано – Бялата смърт, мракът се сгъстява. Навсякъде по улиците на модерните градове, в метрото или парка някой ви очаква… Затова не излизайте сами… оглеждайте се… и не приближавайте реката…
