Домът на благотворителността и народното здраве “Димитър Кудоглу” спасил хиляди пловдивчани

Днес за него напомнят само архивните фотографии

/Трета част на историята за Димитър Кудоглу/

Владимир БАЛЧЕВ

Един-единствен път в своята история българският парламент приел закон с пълно единодушие. Това чудо станало в края на декември 1926 г. Законът бил гласуван за незапомнено кратко време, всички депутати до един обявили, че са съгласни, а накрая скочили на крака и започнали бурно да ръкопляскат. Така Народното събрание узаконило Дома на благотворителността и народното здраве в Пловдив, после изпратило благодарствен адрес до дарителя Димитър Кудоглу. Вестниците светкавично продължили овациите, името на благодетеля станало известно в цялата страна.

Какво представлява дарението. Това била масивна сграда на днешния централен площад, която трябвало да се превърне в център за борба с най-опасните болести и на първо място с туберкулозата. Цялото оборудване на дома и модерната техника доставил Кудоглу, а издръжката „за вечни времена" трябвало да осигурят два тютюневи склада в близост с Централна гара. „Това е дар, който приживе правя на нашия многострадален народ, за да помогна за създаването на едно поколение здраво физически и нравствено, годно да твори морални и материални блага на нацията", определя дарителят. На друго място Кудоглу записал: „Съжалявам, че не съм Рокфелер или Форд, за да облекча страданията на десетките бедни и злочести, които всекидневно късат сърцето ми със своите молби, та да се създадат радост, благоденствие и щастие в нашата хубава родина."
Домът на благотворителността и народното здраве бил открит на 8 ноември 1927 г., Димитровден. Преди това Димитър Кудоглу заявил в пресата, че предпочита скромно тържество, без шумотевици, но на именния си ден станал свиде¬тел на една величествена манифестация. От храма „Св. Димитър" в Стария град до сегашния площад „Централен" плътен шпалир от пловдивчани приветствал дарителя, като килим по пътя му се сипели цветя, мощни викове „ура" следвали стъпките му. Така Пловдив възвестил началото на една спасителна дейност, хиляди болни получили шанс да оживеят. За 17 години в Дома на благотворителността били регистрирани над 420 000 прегледа. Повечето от тях безплатни. Лекарите се борели да откриват навреме коварната зараза, напрежението било голямо, защото първите статистики показвали потресаващи факти. Хиляди били застрашени от „жълтата гостенка", около една десета от пловдивчани били засегнати от сифилис.
    Това било първото по рода си заведение на Балканите. Обзавеждането му било забележително, за техниката можели да завидят не само здравните заведения у нас, но и в развитите страни. Делата на дома се ръководели от ефорията „Димитър Кудоглу”, оглавявана от Недко Каблешков, когото наричали „живата съвест на Пловдив”.
Броени месеци след откриването на дома мощен трус разрушил Чирпан. Председателят на  Лекарския съюз в Пловдив отклонил молбата за помощ. Въпреки това, председателят на ефорията „Кудоглу" наредил двама лекари да натоварят автомобил с лекарства и веднага да тръгнат за Чирпан. Пловдивчани били първите спасители в разрушения град. Заварили пълно мъртвило – „ни се чува куче да лае, ни птичка да пее". Отчаяни хора примирено очаквали смъртта. Лекарите веднага се хванали за работа.
Четири дни по-късно, на 18 април 1928 г., нов земен трус ударил Пловдив. Дарената от Димитър Кудоглу сграда била толкова увредена, че общината забранила  всякакво движение на камиони и леки коли покрай нея.  Дарителят поел изцяло финансирането на ремонта, като преди това изпратил от Дрезден пари за пострадалите пловдивчани. Най-напред внимателно изнесли апаратурата от застрашително пропуканата постройка, после подпрели с греди най-увредените стени и колони. През всичкото това време земята не спирала да се люлее. Благодарение на средствата, изпратени от Кудоглу, още през следващата година масивното здание било изцяло възстановено, а специалистите заявили, че то вече е неуязвимо срещу всяка природна стихия.
Уви,  кой  да  предположи,   че през 1951 г. Домът на благотворителността и народното здраве ще бъде разтурен с правителствен указ, три години по-късно ще бъде ликвидирана фондацията, а през 1973 г. местните партийни величия ще подпишат смъртната присъда на сградата, за да се осигури разширението на пощата.
Двата тютюневи склада, които за “вечни времена” трябвало да осигуряват средства за лечението на болните в Пловдив, били одържавени. Когато започна реституцията, двата склада все още бяха здрави и читави, но така и не се намери кой да разпореди изпълнението на дарителската воля. Въпреки категоричните постановки на закона от 1926 г., въпреки завръщането на туберкулозата, въпреки отчаяната нужда от пари, въпреки чиновническите клетви, че разбират и ще се опитат да направят нещо. Така, вместо за благотворителни цели, двата склада обслужиха лични интереси и се стигна до престъпна продажба. Напук на законите и цяла планина от документи, които доказваха, че доходните здания могат да се ползват само за едно – да осигуряват средства за лечение на болните.     
Всъщност, като се говори толкова много за признателност, какво е сторила пловдивската управа за Димитър Петров Кудоглу? Като че единственото видимо нещо е решението от 7 март 1940 г. благодетелят да бъде погребан на общински разноски.
Архивите напомнят и за други дарения на Димитър Кудоглу.  Там може да се прочете как търговецът на тютюн всъщност финансирал отпечатването на капиталното изследване „Богомилски книги и легенди" от проф. Йордан Иванов, как учредил фонд за издаване на литературни трудове с емблемата на БАН, как внасял крупни суми във фондовете „Иван Вазов" и „Цанко Церковски". Документи стари, известни на специалистите, но почти непознати за останалите. Както и малкоизвестният факт, че според завещанието на дарителя неговият дом в Дрезден трябвало да се превърне в болница за българите в Германия. Обаче в края на Втората световна война авиобомба разрушила къщата.
След смъртта на Кудоглу през 1940 г. се оказало, че той е направил един последен подарък на Пловдив, като предвидил 500 000 лева, с които да се изградят детски ясли за 50 деца до 18 месеца. Съпругата на Кудоглу помолила българската царица Йоана лично да изпълни последната воля на дарителя. На 25 март 1941 г. общинският съвет гласувал с акламации решениета да се предостави терен за строеж на заведението.
Сградата на детските ясли била завършена в края на септември и открита на 5 декември 1941 г. Осветил я лично бъдещият български патриарх Кирил, а на тържеството присъствали представители на двореца, кметът на Пловдив, областният директор. Стойността на сградата и нейното обзавеждане била 1 милион лева. Освен завещаните от Кудоглу пари, били добавени средства от българската царица и италианския фабрикант Ералдо Бонекки. Детските ясли получили името „Екатерина и Димитър Кудоглу". Намирали се на днешния булевард „Васил Априлов”, който по онова време с решение на общинския съвет бил наречен „Бенито Мусолини”.
В наши дни, отново с  решение на общинския съвет, теренът на детските ясли бе продаден на частна фирма. Протоколът е с дата 25 юли 2002 г. От присъстващите 36 съветници, 35 са подкрепили решението. На същото място сега се намира сградата, известна като „Копчето”.
Така Пловдив ликвидира и последния знак за дарителската дейност на Димитър Петров Кудоглу под тепетата.