Сняг заваля посред юни в двора на Етнографския музей на откриването на изложбата Псевдоприрода. Климатичната аномалия бе съпътствана от гъсти облаци дъжд и, разбира се, слънце, като прищявките на времето се сменяха една след друга, в зависимост от това какво бе решило да прави оръдието за сняг, измислено от архитекта Ясен Марков и цялата негова инсталация, с която България се представи миналата година на Венецианското биенале за архитектура.
Множество гости видяха климатичните промени пред себе си в действие, какъвто е и смисълът на самата изложба – да накара хората да се замислят върху темата за промяната на климата и влиянието на човека върху нея.
Директорът на музея д-р Ангел Янков поздрави Ясен Марков и екипа му за оригиналната идея и им благодари, тъй като чрез изложбата в двора на музея и в самата възрожденска къща ще бъде привлечена нова публика в културната институция. Самият Ясен Марков благодари на хората с които реализира проекта си, представил страната си на престижния културен форум във Венеция през 2025 година.
Инсталацията в Стария град всъщност бе пловдивския почерк върху идеята псевдоприрода, тъй като дворът и къщата на Етнографския музей създаваха съвсем различно усещане от това, което се получи във Венеция миналата година.
Оръдието бълваше сняг, който се натрупваше върху соларните панели, от които пък инсталацията черпеше енергия. С натрупването на снега обаче соларите спираха да работят, а слънцето разтапяше пухкавата маса, за да заработи след това системата отново.
Тази безкрайна циркулация представяше идеята за силата на природата и конкретно за мощта на слънцето, което може да създава енергия, но и да унищожава.
Проектът у нас е адаптиран по своеобразен начин като „Псевдоприрода 2.0“, като идеята в Пловдив е да се преплетат темите за климатичните промени и технологиите с тези на историята и културното наследство. Интериорната част на изложбата представя именно това преплитане – „дневната“ от Венецианското биенале ще бъде поставена в интериора на Куюмджиевата къща, като ще бъде видян текстилен килим от Роузи Ейсор в диалог с експонати от музея. Други произведения от съвременното изкуство също са в своеобразна комуникация с исторически обекти.
