Новите медии работят като долна камара на парламента. Социалните мрежи и интернет платформите дават възможност за пряко политическо представителство на хората. Те дават възможност гражданите да застанат директно пред институциите без посредничеството на политиците.
Традиционните медии се изживяват като институция, а именно те са изгубили доверието на аудиторията, каза се днес на Деветата световна среща на българските медии, чиято втора спирка бе в Пловдив. Медийното събитие под тепетата съвпадна с напъните за нови закони за бранша и корекции в старите, внесени не от кой да е, а от монополиста и на пазара, и на разпространението Делян Пеевски. Така или иначе обаче собствеността и контролът на платформите в интернет бяха отчетени като сериозен проблем, по който трябва да се дискутира. Защото тези, които не искат да застанат с имената си , очевидно крият жокер в ръкава, който е съмнителен и неясен. И тотално обърква средата. А тя, медийната , е люта. Никой не говори за защита на журналистите и четвъртата власт, а само за вкарването в рамки на занаята. По време на форума проблемите със свободата на словото минаха някак мимоходом, както и въпросите с финансирането на медиите. Защото пазарният принцип вече сякаш не съществува. Вървят други процеси, далеч от него. А интернет май остава единствената среда, в която хората могат да получат реална, чиста, ненатрапена информация. И там обаче вършеят дерибеи. Ето какво каза Георги Лозанов пред Под тепето по темите, които ни вълнуват в интернет. Които вълнуват и вас, читателите на нашата скромна, чиста, но влиятелна медия:
– Може ли да се регулира съдържанието в интернет?
– Регулирането на съдържанието в интернет е сложна задача. Тъй като регулациите се отнасят само за медиите, които са традиционни. Трудно може да бъде ограничено съдържанието на една медия в мрежата. Въпросът е да се вкара някаква норма в това пространство, да има самоконтрол, спазване на етиката в занаята…
– Има ли начин медиите в интернет пространството да дават реална информация за трафика си, както този процес се регулира в телевизии и радиа с пийпълметрии . Това е сериозен проблем, тъй като много хора мамят рекламодателите с посещения…
– Ние с кабелите не можем да стигнем до реална информация, та с интернет. Измерванията и в телевизиите са видимо относителни. Както и в другите медии. Но знаете ли какво- в крайна сметка всичко е ясно. Когато говорим за това коя медия колко е влиятелна- това хората го усещат, те разбират кой къде седи в малкото българско медийно пространство.
– В рамките на този форум се говореше за загуба на доверие към традиционните медии и острова, който новите медии предлагат за възстановяване на това доверие. Върви ли такъв процес?
– Онова, което се случва в интернет, придобива друга комуникативна тежест, тъй като е свързано директно с хората, които например познаваш от дете, които се доверяват и споделят това или онова, коментират го, участват в процеса. Ти се доверяваш и на тях, и на медията. Това е ясно. Представителите на новите медии имат желание да се разграничават от традиционните и това е разбираемо. Защото към традиционните медии има подозрения за връзки с властта и т.н. Но и това се променя. Само още едно поколение да мине и този разговор за нови и стари медии вече ще е стар разговор.
– Смятате ли, че медиите в България обръщат внимание и се съобразяват с обществените процеси. Питаме ви като наблюдател, не като медиен експерт. Например в момента в Пловдив вървят няколко сериозни обществени казуса, по които медиите пасуват…
– Навремето бях използвал една метафора от разказ на Едгар Алън По. Бе от „Любовното писмо”. Там се разказва за кралицата, която е получила любовното писмо. И кралят, знаещ за това, заедно с министъра на вътрешните работи нахлува в момента, в който тя държи въпросното писмо, в стаята й. А тя, в паниката къде да го скрие, го хвърля на открито на една маса, сред други писма и вещи. Те претърсват цялата спалня, но въобще не им хрумва, че то може да е скрито на открито. Ползвам това като метафора въобще за новия вид ограничаване на достъпа до информация. Не че има нещо, за което не се пише и не се казва. Но когато то е в един абсолютно загубил вътрешни йерархии информационен поток , покрай който вече не знаеш кое е важно и кое-не, тогава тези пропорции за „Важно и неважно” се загубват и става въпрос на много специализирана култура да откриеш тези важни неща. В този смисъл новите медии могат да играят ролята на филтър и да насочват към по-важното, което така или иначе минава пред медията. Аз съм сигурен, че вече нашата медия няма цензура на теми, но има цензурата на липса на йерархии, на добилото гигантски размери маловажно.
