Огнян Читаков: Камъкът винаги ме провокира, не е изпята песен
Огнян Читаков е скулптор, роден в Асеновград. Завършва скулптура в НХА през 2002 (бакалавър) и 2004 година (магистър). Сред изложбите, в които е представял свои работи са такива в U P.A.R.K и галерия Резонанс в Пловдив, както и в София и Панагюрище. Участвал е в много колективни изложби в страната и чужбина.
В рамките на Национални есенни изложби 2023 ще видим негови творби в двора на къща Хиндлиян. Форумът се провежда под наслов „Функции на състоянието“ под кураторство на проф. д-р Галина Лардева. Откриването по традиция е на 1 септември от 18:00 часа в двора на Балабановата къща, а изложбите ще са отворени за разглеждане до края на месеца.
– Какво представяте на Националните есенни изложби 2023?
Това са три различни серии скулптури от камък, нови работи. Едните са поредица торсове. Другата е с дупки в средата – там може да се каже, търся сърцето на камъка. Третата са едни кръгове, които съм нарекъл по-джазови. Някак си такава асоциация имах като ги правих, малко като джем сешън, защото всичко ставаше на момента.
– Как се стигна до участието Ви на Есенните изложби?
Галина Лардева ме покани миналата есен, аз приех присърце тая покана. Мислихме върху подбора, планирах какво точно да покажа, защото имам и други работи в други посоки. Тези неща тук са ми най-топли, най-много ме палят. Освен това не са показвани точно те и тук ще е добро място да се видят за пръв път.
– Какво е по-специалното на Стария град и тези изложбени пространства?
Има голям контраст между тези мои модернистични неща в камък и самия плочник на двора на Хиндлиян, на самия Старинен Пловдив, построен върху камък. Дава се един диапазон – какво е правено от камъка и сега какво може да се направи от същия материал.
– Демонстрира се контрастът между старата по-ръчна работа и инструменти, и възможностите на новите технологии?
Машините не са много по-различни от старите инструменти. Пак ги държиш с ръцете си, пак ти ги командваш. Самата машина не може да ти направи творбата, дори програмна машина да е – ти трябва да ѝ кажеш, да направиш програмата, да я измислиш и вкараш, тя само ще я изработи. Машините просто усокряват нещата, дават едни по-широки възможности за работа с камъка.
Камъкът винаги ме провокира. Не е „изпята песен“, както казват някои, нито пък съвременното изкуство трябва задължително да бъде от леки материали, стиропор. Тази материя, камъкът, за мен винаги има нови прочити, винаги кат онаправя една работа ми излизат идеи за други.
– Работите са доста обемни и мащабни, изглежда доста трудно поставянето им тук.
Такова нещо досега не е правено в Стария град – докарах над 5 тона камък тук. Изисква се технология дори само да ги вкараш през тая малка врата и е предизвикателство да ги монтираш на двора.
Дори в този процес пак работим със стари технологии – скелета, лебедки. Не става с крана, както някой си мислят – да ги закачиш на крана и да нямаш проблем. Ама тук кран не може да влезе.
И това е другата провокация и контрапункт – тук винаги са правени неща от по-леки материали, а провокацията е да се види как ще стоят тези неща тук. Те изглеждат съвсем различно, отколкото е при мен в ателието. Приятели, които са идвали в ателието се изненадват – „Ама това беше ли там?“. Дори в галерия биха стояли по друг начин, с друго въздействие.
