„Гайдарите от Алтън Калофер“ ще представят Пловдивска област при избора за попълване на Националната система „Живи човешки съкровища – България“ за 2022 г. Своеобразният конкурс се координира от Министерството на културата, Института за фолклор при БАН и се реализира със съдействието на Националната комисия на ЮНЕСКО в България.
Процедурата се състои от два етапа – областен и национален. Право на номинации имат народните читалища, общински, регионални и държавни музеи и юридически лица с нестопанска цел с предмет на дейност в областта на нематериалното културно наследство. Съгласно статута на процедурата, предлаганите кандидатури трябва да представят дейности и умения/ елементи от сферите на нематериалното културно наследство като – традиционни обреди и празници, традиционно пеене и свирене; разказване, детски игри, занаяти и поминъци и др.
В областната комисия постъпиха три кандидатури, представени с видео – „Старчовската (кукерската) традиция в Сушица“, „Празникът на розата в Карлово“ и „Гайдарите от Алтън Калофер“.
Предложенията бяха разгледани детайлно и внимателно от комисията, която е определена със заповед на областния управител. Тя се председателства от гл. ас. д-р Радка Братанова от Института по етнология и фолклористика при БАН, а зам.-председател е деканът на факултета „Музикален фолклор и хореография“ в АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев“ – проф. д-р Даниела Дженева. В работата на комисията участваха също Даниела Николова – заместник областен управител на област Пловдив, Маргарита Вранкова – началник на отдел КЕИ при Областна администрация – Пловдив, д-р Биляна Попова – гл. ас. в РЕМ – Пловдив, гл. ас. д-р Борислава Петкова – катедра „Етнология“ на ПУ „Паисий Хилендарски“, Симеон Николов – старши експерт в отдел КЕИ при Областна администрация – Пловдив, Мария Кирова – гл. спец. в отдел КЕИ при Областна администрация – Пловдив.
Комисията взе под внимание всички критерии на системата и документите, които се изискват при подготовката на формулярите. Членовете й бяха единодушни, че и трите кандидатури имат своите безспорни качества, но при сериозната конкуренция на претенденти от всяка една от 28-те области в страна, е необходимо да се излезе с кандидатурата, която отговаря на всички критерии на Националната система.
Гайдата съпровожда всеки местен празник, инструментът е музикалната емблема на града. Калоферската традиция датира от 1911 г. и почти във всяко семейство има приемственост до три поколения. Много деца от града продължават да се обучават в читалището. Това прави Калофер единственият град в България, а може би и в света с толкова много гайдари на едно място. Запазен е и занаятът за изработване на инструментите, при който също има приемственост между поколенията. Повече за гайдарството в Калофер може да видите във филма на сценариста Мирослав Василев и оператора Христо Дановски.
Филмът е създаден специално за кандидатурата и представя носителите на традиционните дейности и умения в естествената среда, без режисьорска намеса.
Предстои през октомври национална комисия да обсъди излъчените областни кандидатури и да направи предложение за вписването на избраните нови елементи в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство.
Тази година в Националната представителна листа се въвеждат две нови листи – Национална листа на нематериалното културно наследство, нуждаещо се от спешни мерки за опазване (Спешна листа) и Национален регистър на програми, проекти и дейности, които най-добре отразяват принципите и целите на Конвенцията на ЮНЕСКО за опазване на нематериалното културно наследство (Регистър на добрите практики).
Снимки: Архив Народно читалище „Христо Ботев“ – гр. Калофер
