Димитър Димитров и Петър Петков, www.kry4mi.com 
Под тепето ви представя две раними души и откровени романтични натури, които описват най-колоритните кръчми в България по начин, който след време вероятно ще се превърне в класика. Ние залагаме, че са преродените Илф и Петров. Приятно забавление!
След изнурителни преговори с палави туристки по черноморието, нашата редакторска колегия единодушно се съгласи, че заздравяването на международната дружба и въдворяването на световен мир прилягат повече на кандидатка за мис България (изчела всички книги на Паулу Коелю), отколкото на аскетични кръмопоклонници като нас. Затова без много размисли се отрекохме от греховните съблазни на чуждестранния похот и смирено потърсихме пречистване на душата и черните дробове в поредната колоритна пловдивска кръчма. След донос на наш пияч-разузнавач предприехме оперативно-издирвателни действия по документирането на питиепродавница “При Баджанаците”. Ако имате достъп до класифицирана информация и обичате тъщата, колкото и тя вас, то моля продължете да четете нататък. В противен случай ви препоръчваме сеньор Коелю.
И така, нека започнем с най-характерната особеност на кръчма “При Баджанаците”, а именно наименованието й. Първият логичен въпрос, разбира се, е защо точно баджанаците? Българският език изобилства с мъжки родниноописателни алтернативи като шуреи, девери, зетьове, сватове, вуйчовци, тейковци и бубайковци, калековци, тъстове, кумове, батковци и т.н. Колко по-чорбаджийско би звучало „При сватовете”, например? Една от логичните причини е, че баджанаците (мъже на две сестри) споделят злата участ да имат една и съща тъща, т.е. измъчвани са от общ демон. Историята многократно е доказвала, че хората се сплотяват пред лицето на голямата злина и е твърде възможно кръчма “При Баджанаците” да изпълнява точно такава съпротивителна обществена функция. Естествено съществува и друго обяснение. Не е изключено вдъхновението да е дошло от циганската турбочалга от 90те години, когато баджанаците бяха основни лирически персонажи в не една и две песни. Достатъчно е да споменем имената на такива мургави поп-фолк фурии като Фанча и Нено, оркестър „Тик Так” и боговъплащението Милко Калайджиев, всички от които обезсмъртиха баджанаците в своето аудио-касетъчно творчество на димитровградския пазар.
Интериорно решение в Баджанаците
Но нека се върнем към конкретиката. Локализирането на “При баджанаците” е точно толкова трудно, колкото и откриването на трезвен германски турист след полунощ в Слънчев бряг. Заведението е сгушено между няколко блока срещу магазин „Практикер” на бул. “България” и лично ние ви съветваме да го посетите преди тъмните часове на денонощието поради близостта на ромската махала, а и между нас казано – от чисто хигиенни причини. Първите индикации, че наближавате народна кръчма са шперплатовите панели, брониращи плътно външните стени на „Баджанаците”. Няма как да избегнем сравнението с кръчма „Бракониерска среща”, чиито дизайнерски шперплати също са проектирани така, че да устискат на вселенския апокалипсис през 2012, но все пак палавото име на заведението бързо пропъди тези мрачни помисли и побързахме да се слеем и ние с баджанаците ( както от тук на сетне ще именуваме клиентите на това симпатично кръчме ).
Прекрачвайки прага на кръчма „При Баджанаците”, нашата редакторска колегия бе шокирана от факта, че кръчмето е условно разделено на две части, едната от които претъпкана, а другата – празна като като трибуните на мач на Славия. Водени от стадния инстинкт на тревопасните ние моментално решихме, че на всяка цена трябва да седнем в претъпканата част, което и сторихме. След няколко минути озадачено наблюдение успяхме да направим две много важни констатации – на бара липсваше барман, а в обезлюдената част на заведението се полюшкваше табелка “За непушачи”, която явно отблъскваше поклонниците на нездравословния живот баджанаци. Освен това стените на заведението бяха осеяни с глави и кожи на препариран дивеч, навярно минал през скарата на заведението след предване на Богу дух.
Барът в Баджанаците
Че на бара и зад него няма никой – това беше очевидно, но пустата жажда ни измъчваше колкото български футболен мач и най-сетне решихме да изпратим една дипломатическа совалка до тезгяха с тайната надежда да открием разумен живот зад него. Точно в този момент настъпи голямата изненада на вечерта. Докато нашият човек плахо ситнеше към бара от най-близкостоящата маса се надигна една масивна жена, която до онзи момент кротко обръщаше стограмки мента с развеселените си сътрапезници. Дамата, която по телосложение напомняше поразително на народната певица Недялка Керанова се доближи до нашия слисан авангардец и го попита с тембъра на Джоко Росич какво ще обича. Дрезгавият глас и могъщата физика на стопанката събудиха неизказана почит у нас и ни върнаха към Йовковите „Вечери в Антимовския хан” и кръчмарката Сарандовица, която сигурно е изглеждала точно както достолепната съдържателка на „При Баджанаците”. Не така обаче мислеше клетият ни приятел кръчмонавт, който само измърмори нещо, взе каквото му подаде барманката и пораженски се върна на нашата маса. Някой баджанак от съседната маса изказа мъдро мнение, че единствено Адам не е имал тъща, и по това знаем, че е живял в Рая. Последва вълна от одобрение и нови приливи на мента…
И така, скъпи приятели, въпреки че не сме изпитвали баджанашкото щастие на собствен гръб ( поне не и в тълковното му значение ), в онази вечер ние се почувствахме част от едно голямо семейство – това на посетителите на кръчма „При Баджанаците”. Спомнихме си рефрените на свиленградския Орфей – Милко Калайджиев:
Баджанак, баджанак,
аз изгарям от меряк.
Баджанак, баджанак,
мой приятел и ортак.
…и се съгласихме, че жените по морето идват и си отиват, парите се изкарват и се харчат, но „При Баджанаците” си е все там и ни очаква. И така три големи по-късно и забравили житейските грижи и битовизми ние смело поехме към вкъщи замечтани за едно по-добро бъдеще. Ако не вярвате – питайте Коелю!
