Пловдивчанин предлага два сценария за общинските болници

Общинското здравеопазване е принципен и проблемен въпрос за цялата страна, главно поради различната схема за финансиране, въпреки че изпълнява същите функции като държавното

Всички пациенти, търсят качествено лечение, без значение коя е структурата

На 14.09.2017г. на заседание на Общински съвет – Пловдив ще се разглежда бъдещето на две пловдивски болници – бившите Първа и Втора градска. Това не е първи такъв казус, пред който се изправят пловдивчани и управата на града. Темата бурно вълнува стотици хиляди хора в цялата област и предизвиква многобройни, разнопосочни реакции.

Сред колективите на медицинските заведения и гражданите се носят различни слухове и сценарии, липсва информация за намеренията към обществото по този въпрос, твърди инж. Лало Лалов – жител на район „Централен“. Пловдивчанинът ни изпрати писмо на редакционната поща на Под тепето със свое предложение за два възможни сценария за „Св. Мина“ и „Св. Панталеймон“, както ѝ интересен анализ на тема „Общинско здравеопазване“. Предлагаме ви цялото му писмо без редакторска намеса:

„ОБЩИНСКОТО  ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ!

         Терминът ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ носи в себе си съдържанието – опазване на здравето преди всичко и след това лекуване, ако е необходимо.  И двата фактора не са решени по нормалния за човешкото съществуване начин.

         Опазването на здравето зависи от качественото хранене и стила на живот. В този смисъл формирането на национална стратегия и политика за развитие на екологично земеделие и животновъдство би спомогнало да се премахне безмисленото наливане на пари в здравната система, без да има реални резултати. Връщането и прилагането на БДС от преди 1989г. решава проблема в полза на хората.

         Лекуването на вече заболелите е вторият важен в момента елемент, свързан със здравето. Тук са големите финансови апетити, които за да бъдат задоволени нарушават принципи, раждат корупция на всички нива, разрушават системи. Това продължава с незатихваща сила вече 28 години, афиширано като „реформа.”

         Нещата изглеждат много ясно и просто ако се въведе постановката за две форми на здравна дейност – държавна и частна. Няма място за общинска форма – тя трябва да се слее с държавната и да се финансира по същия начин чрез преструктуриране на държавния бюджет. В момента тази форма носи и ражда все повече проблеми в цялата страна, защото самото общинско управление съдържа в себе си принципни противоречия от различен характер, местни интереси, влияния и зависимости.

         На основата на Здравната карта е лесно да се определи необходимостта от здравни структури с различна форма на собственост по региони и населени места. Държавата чрез Министерството на здравеопазването трябва само да определи критериите и изхождайки от средностатистически данни за конвенционално, стандартно здравно обслужване, да извърши лицензиране и да осъществява контрол.

         Усилията трябва да се насочат към масовото, обикновено здравно обслужване по места, към детската и училищна профилактика, следболничното лечение и системата за спешна помощ. Сложните заболявания, редките заболявания, сложните операции без ясен изход, които сега реално изсмукват Здравната каса трябва да се поставят под специален статут и наблюдение, защото там са парите и големите мераци. Особено в кардиологията, ортопедията и онкологията. Може би частните клиники приоритетно трябва да обърнат вниманието си към тези сфери, а така също към следболничното лечение и грижи.

         Здравната карта, Здравната каса и Здравното осигуряване са в единна система. Разликата между трите вида собственост е във финансирането и ефективността на управление. Всички пациенти, търсят качествено лечение, без значение коя е структурата, търсят кадърните лекари и медицински сестри. Държавата реализира управлението чрез общините, които осъществяват непосредственото административно и оперативно ръководство. Общинските бюджети са в пряка зависимост от държавния бюджет. Няма никакъв проблем и е логично той да бъде преструктуриран с цел да отпадне общинската издръжка на общинските лечебни структури. Общинските бюджети могат да изпълняват ролята на буфер, а колко голям е този буфер зависи от интелигентността, инициативата и принципността на общинските ръководства.

         Философията на солидарната здравноосигурителна система е насочена основно към стандартна, оптимална, лечебно профилактична дейност. Затова е справедливо обикновеният гражданин да ползва преди всичко държавните лечебни структури, а тези, които предпочетат частните могат да ползват примерно 50 % от своите здравни осигуровки чрез Здравната каса. Обществото се нуждае от лечение, но то не трябва да се превръща основно в търговска дейност, украсена с мрамор и стъкло.

         На 14.09.2017г. на Заседание на Общинския съвет в гр.Пловдив ще се разглежда бъдещето на І и ІІ Общински болници (Първа и Втора градска). Сред колективите и гражданите се носят различни слухове и сценарии, липсва информация за намеренията към обществото по този въпрос.

         Доколкото знам т.н. „процес за оптимизация дейността на Общинските болници в Пловдив” е започнал от 2011г. с извеждане на клинични пътеки от обхвата на Здравната каса и други мерки, като това реално ги прави неконкурентноспособни. Много са участниците, както от медицинските, така и от общинските среди. Различни са интересите, мненията, доводите и т.н. Почти всичко негласно се знае – кой, какво, защо, кога.

         Най-важното обаче е какви са позициите и визията на медицинските и общинските ръководства за съжаление оцветени с различен цвят, Лекарския съюз, Пациентските организации.

         Проблемът и разговорът за общинското здравеопазване явно трябва да се разглежда комплексно. Поставят се въпроси:

• Колко е населението в града и какъв е здравния му статус?
• Колко са болниците: Университетска, Областна, Общински, Частни?
• Какво е състоянието и има ли въведен ред в организацията  на доболничната, болнична, следболнична и спешна помощ в Пловдив?
• Стоматологичната помощ трябва ли да се извежда извън общите принципи и практики на здравното обслужване?
• Какви са възможностите на всяка болница конкретно: медицински, вътрешен обем, легла, апаратура, хигиена, брой отделения, инфраструктура, възможности за денонощна спешна помощ?
• Кой и как поема лечението на здравно неосигурените лица?

–  Има ли частни интереси от всякакъв характер, които желаят и създават предпоставки общинските болници да се ликвидират?

Общинското здравеопазване е принципен и проблемен въпрос за цялата страна, главно поради различната схема за финансиране, въпреки че изпълнява същите функции като държавното.

Какво трябва да бъде решението? Според мен, без да разполагам с необходимата информация, Общинският съвет на Община Пловдив на базата на комплексния анализ трябва да реши:

1. Двете болници продължават да функционират като лечебни заведения и с цел повишаване качеството на лечебната им дейност да се внесат следните промени и допълнения:

– създаване на общо административно ръководство в намален оптимален състав;

– развиване на нови лечебни дейности, свързани със следболнично лечение и рехабилитация, включително по домовете;

– снабдяване със съвременна медицинска апаратура в отделенията, където е необходимо;

2. Предлага на Министерството на здравеопазването да внесе в МС Предложение общинските болници се преобразуват в държавни, да се  промени структурата на финансирането им и то да става чрез държавния бюджет.

29.08.2017г.                                             ПОДПИС: …………………

Гр.Пловдив                                                       инж. Лало Атанасов Атанасов

                                                        Гр.Пловдив, бул. „6-ти септември” 126"