Кметицата на Черноземен сезира прокуратурата за падащата „Св. Георги”

Фонд Земеделие не е селска бакалия, за да предлагаме промени по готов и вече одобрен за финансиране проект, подчертава Тоня Христозова

Казусът с отказа от финансиране на реставрацията на паметника на културата може да спре всичките пари за църкви в България

Кметицата на Черноземен Тоня Христозова застане пред Под тепето, на входа на падащата черква "Св. Георги". За да разкаше абсурдната история около отказа на пловдивския митрополит Николай да даде съгласие за финансиране на ремонта и реставрацията на църквата- паметник на културата със средства, вече одобрени от фонд Земеделие.

– Това, което се случва във вашата църква- паметник на културата от историческо значение, не е за вярване… Как така фонд Земеделие ви одобри 700 хиляди лева за реставрация, а парите няма да дойдат по предназначение?

– Ей така, заради дядо Николай. Реши, че няма да даде позволение да ремонтираме тотално и да реставрираме 160-годишната си черква. Причините за това за мъгливи за нас все още. Митрополитът каза, че въпросните 700 хиляди са прекалено много за подобен ремонт. Как и от кой експерт от митрополията изчисли това- никой не разбра. При положение, че тук вече две години работят архитекти, проектанти, конструктори и консултанти… Но вие вече сте описали случая…

– Какви са последните събития покрай този странен казус?

– Като получихме писмото от фонда, ние бяхме сигурни, че е заради срока. Веднага се обадихме на отец Георги, който е председател на църковното настоятелство, назначен от Николай преди известно време. Той дойде, отвори писмото, видяхме, че има срок и го приканихме да подпише. Докато не ми каже началникът, не мога да подпиша, каза той. Писахме писмо, поредно писмо до дядо Николай с обратна разписка, в което приложихме писмото от фонда и го помолихме да съдейства да подпише отец Георги, тъй като ремонтът трябва да започне спешно- храмът пада. Отговор не получихме. След около два дни в митрополията на спешна среща отидоха консултант, архитект, всички от проекта. Николай стоял близо 15 минути и повторил- докато не напишете нова калкулация, което ние нямаме право да правим, няма да подпиша. Моята логика е такава, че иска това да стане с някакво вътрешно споразумение със строителя и евентуално тези 118 хиляди лева един ден да каже, че трябва да бъдат усвоени по някакъв начин. Ние нямаме никакви правомощия да предлагаме на фонда по-малко пари. Това не е селската бакалия. С всичките ни действия излиза пред фонда, а и пред Европа, че ние нямаме нужда от тези пари, за да си оправим църквата- паметник на културата.

– Какво следва от тук насетне?

– Ще пусна жалба в прокуратурата срещу отец Георги за безстопанственост. Отделно общинските съветници взеха решение, че църквата е приоритетна за община Калояново. Те също пускат декларация и отправят писмо към фонда. И искат позиция от митрополията защо не започва ремонтът, след като такова решение е взето, след като има спечелен проект и одобрено финансиране. Последното покрай тези събития е липсата на отговор от митрополията с мотива, че са Велики пости. А завчера откриха параклис в Асеновград, снимаха се пред камерите. Нали са пости? Защо ги дават по телевизията като са Велики пости!? Всичко е измислица!

– А в това време църквата пада?

– Пада, да! Подхвърлиха хора от митрополията, че с тези средства могат да се направят две църкви. Само че забравят, че въпросните средства са отпуснати от фонда конкретно за нашата черква „Св. Георги” в Черноземен, която е паметник на културата от историческо значение. В която има икони на Георги Данчов, подарени от него на съратника на Левски Иван Арабаджията. Само да вмъкна, че 2011-та година кандидатствах по фонда Бедствия и аварии при един голям дъжд заради дупката в олтара. Използвах ситуацията и пуснах молба. От там казаха, че дават 200 хиляди лева за покрива. Но архитектът каза, че ако ги вземем въпросните 200 хиляди лева, няма да ни одобрят средствата от фонд Земеделие и черквата отново ще остане нереставрирана. Според проектантите и строителите дори одобрените от Земеделие 700 хиляди лева може да се окажат недостатъчни, тъй като трябва да слизаме на 14 метра под земята- тука е черна почва и е в зоната на реката. Църквата се свива и раздува от всеки дъжд, откъдето се и напуква. Сондьорите дълбаха…

– А кой ще плати на архитекта, който прави проекта?

– Питайте дядо Николай. А кой ще плати на конструктора? А на консултанта? Хората работиха с очакване, че като спечелим проекта, ще си вземат полагаемите им се средства, което си е заложено като сума в проекта. Спечелихме проекта, но парите не спечелихме заради един духовнически подпис. Те, архитект, проектант, конструктор, консултант, сега обмислят да съдят настоятелството, с което обричаме и него на фалит.

– Дочухме, че казусът може да спре европейските пари за църкви в България, така ли е?

– Консултантът ми каза, че преди няколко дни е бил във фонда, откъдето са му казали, че най-вероятно ще идва европейска проверка заради тези сигнали , които идват специално заради пловдивска митрополия. Отделно и аз дочух, че има опасност да спрат парите в България за всички църкви, като това идва от самия фонд. Това се случва резонно, след като четири църкви отпаднаха, въпреки осигуреното финансиране. В района на Хасково три заминаха. И там Николай е изисквал това, което изисква и в нашия случай.

– Николай възрази ли нещо по самата процедура, та в последния момент поиска промяна в цифрите по проекта?

– Почти всичко е минало през епархийски съвет. Подписано е от там. Три фирми кандидатстваха с оферти към фонда, трите фирми Николай трябваше да ги потвърди- направи го. И накрая когато казаха на 12 юни, че печелим проекта, дойде протосингелът Арсений с неговия джип и още двама, направиха една обиколка на църквата и започнаха шушу-мушу…

– Църквата оцелява 160 години, но днес май…

– Строена е 1848г. След това е опожарявана от турците. Възстановяват я обаче. Иконите ги пазим като очите си, въпреки условията. Защото са по поръчка на Иван Арабаджията, който хваща  Георги Данчов да ги нарисува, след което стават дарение на нашата църква. Църквата оцеля 160 години, но днес май…