Какво по празниците – луди пари в тв игрите, или мълчанието на Църквата

Изглежда ни будалкат, но ние сме свикнали и приемаме манипулациите с отворено сърце

Любомир Минчев

Изглежда ни будалкат, но ние сме свикнали и приемаме манипулациите с отворено сърце. Може би защото нищо не губим, ако не сме преки участници в някаква далавера, в която  други печелят. Но винаги имаме едно наум – като почнем от числата на тотото и стигнем до изборните резултати. Това обаче не ни прави  по-щастливи.

Аз например винаги реагирам, когато отсреща ми кажат, че има нещо наредено. Твърдя обратното, защото вярвам, че хората не са чак такива будали и все по-трудно се лъжат. Наивно  уважавам феърплея не само в спорта. Надявам се, че и числата от тотото се теглят  почтено. Надявам се, че всичко е толкова истинско, колкото го виждаме.

Ако сте се заглеждали в  тв игрите  някоя съботна вечер, не може да не сте разбрали как стоят нещата. Една женица спечели 100 000 лева – това беше  джакпотът за вечерта.  После се разплака заедно с роднините, които я придружаваха. Но тя си  плака и през цялото време заради вълнението и възможността да спечели куп пари. Нищо особено – жената натискаше бутона и винаги познаваше, че числото ще е по-голямо или по-малко от предходното.  Такава е тази игра – познаваш и прибираш джакпота. Жената го направи и беше героят на вечерта.

Само че това се случи преди голям празник . Идеален случай да падне джакпотът – настървението на онези пред телевизорите се увеличава стократно. И какво като джакпотът е паднал в навечерието на празник. Може би няма нищо необичайно. Сигурно е така, но предишният падна точно преди Коледа. Сигурно случайно.

Разбира се, че се съмнявам. Във всички телевизионни игри по празниците  валят пари.  А правилата са същите  и нищо не предполага на празник да имаме повече късмет. И жената   плака от щастие – голям късмет я споходи. Наистина голям късмет – тя просто се случи на точното място в точното време. Ако джакпотът в играта, която гледате, падне  днес или утре, Великден е, това ще е напълно случайно. Правете се на ударени.

Църквата постъпва по същия начин по празниците, както телевизиите. Настървява ни с обещанието да се погрижи за вярата ни. Особено сме чувствителни, ако някой току-що е възкръснал. В този момент сме склонни да изтърпим чудовищни манипулации, тъй като все пак става дума за вярата ни. Кой си я дава така лесно? В каквото и да било, но ние вярваме.

Онази женица се разплака, защото спечели джакпота. Какво като е станало преди 8 март, Коледа или Великден. А когато излезем от храма, ако изобщо сме влезли, се питаме какво е станало с вярата ни. Къде е?

И църквата зловещо мълчи по този въпрос. Това е най-страшното мълчание в историята на българската църква.  Не иска да каже кой уби вярата ни и да го заклейми.  Не иска да каже кой режим направи това. Не иска да каже кой изби нейни служители, несъгласни с този режим.  Тя не почита избитите, които искаха да служат единствено на Бог.

Църквата мълчи от страх. А ние искаме да укрепи вярата ни. Как е възможно  това?

Затова, ако ви се отдаде случай да ударите джакпота, направете го. Голям празник е!