В зоната на несигурността се раждат най-високите неща. Рискът е необходимост и живот, смята световноизвестният диригент
Изкуство, наука, живот, без свобода, е фалшификация
Развитието на човечеството никога не е било абсолютно хомогенно и паралелно за всички, каза маестрото
Екатерина Стоянова
Среща-разговор със световноизвестния диригент – Йордан Камджалов, на тема: Търсене на нови културни измерения, се проведе в концертната зала на АМТИИ снощи. В разговора си с водещата – Мирослава Кацарова и публиката, той показа своята гледна точка относно въпроси за баланса в света, свободата, съвременната музика, трудностите, тишината и още… В редовете по-долу ще се запознаете с неговите лични разсъждения.
По думите му, музиката трябва да става още по-популярна. За непопулярността на музиката сме виновни ние. Ако Иван Вазов, Достоевски и Шекспир са все още скучни за хората, значи актьорите, артистите и преподавателите по литература са виновни. И ако интересът към Чайковски и класическата музика е занижен, вината е изцяло наша – ние, интерпретите, трябва да поемем отговорността за това нещо, каза диригентът. Той мисли, че в тази масова музика има много голям шанс, там има много велики неща и вижда огромен потенциал. Най-лесно е нещо да бъде заклеймено и захвърлено, но не е правилното решение. Трябва да се дава шанс на всичко и всичко да се развива – както изкуството, така и самото човечество, смята той.
Развитието на човечеството никога не е било абсолютно хомогенно и паралелно за всички. Винаги е имало хора, които са били напреднали и са давали тон. Ние можем да си мислим, че в Египет всички са били велики, но всъщност великите са били единици. Същото е било и в Индия, и в Европейския Ренесанс. И все пак ние сме много по-велики, отколкото мислим. И сме също много по-малки, отколкото мислим. Нещата са в наши ръце. Истината е, че България е нещо абсолютно безспорно, категоричен е Камджалов.
Няма случай за абсолютно благоприятни условия в историята на човечеството. Единственото изключение е Менделсон, но в историята на музиката, на литературата няма такова нещо. Добрите условия са относителни, а те може да се окажат и вредни. Ако всеки поеме отговорността за себе си, утре ще сме друго общество, друга нация, допълни маестрото.
Аз съм търсач на крайности, те са творчески закон – каза Камджалов и продължи – За мен няма баланс във вселената, съществува един огромен дисбаланс между всичко. Дори в историята на България е на лице невероятен дисбаланс – Васил Левски срещу всички. Няколко човека се изправят срещу многобройна войска – това е дисбаланс. За да се случи, е необходимо да бъде поет рискът, а без него няма развитие. Диригентът постоянно търси риск. В зоната на несигурността се раждат най-високите неща. Рискът е необходимост и живот. В него няма пълна предсказуемост, следователно няма пълна свобода. Това са едни състояния, в които човек трябва да живее. Но, все пак, свобода има и тя е важна. Изкуство, наука, живот, без свобода, е фалшификация. Свободата е най-трудното нещо. Зоната на абсолютната свобода няма как да бъде достигната, разсъждава диригентът.
Относно тишината, която бе главна тема на един от въпросите, Камджалов заговори със страхотна страст. Тя е необходимост, каза той. И дори я свърза с предстоящия концерт днес: Шеста симфония на Чайковски трябва да започне и да приключи в абсолютна тишина. Тишината е кулминацията на музиката. Няма нищо по-интензивно от бруталната тишина, заключи Йордан Камджалов.
