Доверете се на тези хубавци, намазали са въжето ви!

Любомир МИНЧЕВ

Ако сте имали лошия късмет да присъствате на предизборно събрание, сигурен съм, че сте искали да повърнете, или поне сте усетили нужда от глътка свеж въздух. Освен ако не сте от онези твърдоглави симпатизанти, които нямат нищо против да ги гъделичкат. Сцените не са особено приятни, когато отсреща ви говорят хора, които смятат, че току-що са открили какво има от тъмната страна на Луната и ви го съобщават с такъв апломб, че не ви остава нищо друго, освен да се помислите за най-големите нещастници и да си метнете въжето.

Всъщност, целта на подобни сбирки е точно такава – едни нещастници, които толкова години не са разбрали за кого да гласуват, сега имат удоволствието да проумеят, че скапаният им живот вече зависи само от тези хубавци пред тях.

През седмицата Дани Каназирева беше строила една такава група и ни убеждаваше, че това са златните хора на града – по-добри от тях няма. И със свещ да търсим, все тая. Затова нямаме никакъв избор – трябва да ги изберем за районни кметове. Дани е права – това са нейните момичета и момчета. Как да станат и наши, по дяволите! Много просто. Да виждате някакъв град ? – той все още не съществува и ще започне своя живот от 25 октомври, първата копка ще бъде направена тогава. Тази чест се пада на Дани и нейната група. Тези хора отдавна са наясно  какво е от другата страна на Луната и трябва да им се доверим.    

И Славчо така ни каза тази седмица – братя и сестри, започваме да градим живота нов. Той сякаш беше застанал в центъра на един изкоп и там някъде наесен ще се появи някакъв град Пловдив. А онези в залата, които го издигаха за кмет, аха да изтърсят, че най-после се е родил новият Левски.  Славчо нямаше нищо против да го чуе и някои портрети на велики българи в зала „Съединение“ започнаха застрашително да се люлеят.

Представям си и какво ще се получи, когато Иван Тотев изкара своята армия от строители и обяви, че градът вече е построен.

Лексиконът на блондинка е по-интересен от предизборните сбирки. Бъдете сигурни в това.      

На предните избори един от щабовете се събра на специално заседание да реши коя снимка на своя кандидат да даде за печат. Той не се харесвал как излиза, гледал на майната си. След два часа спорове беше решено той да не гледа нито в читателя, нито вляво от него, а леко вдясно. Все пак кандидатът имаше  претенции, че изповядва дясна идеология. Дори два часа умуване каква да е снимката е прекалено малко време за значимостта на събитието. Все пак, ако кандидатът нищо не говори на избирателя с идеите си, поне да му запомним фасона.

Предизборните щабове и кандидатите им са объркани от това, което са разбрали за тъмната страна на Луната, и предлагат незабавно да я колонизираме. Сценките са тъжни, но вие се смеете, защото вече сте повърнали. Тези хора се взимат прекалено серизно и забравят за онова, което се случва в африканската джунгла.  Там сутринта газелата се събужда с мисълта, че трябва да надбяга и най-бързия лъв, за да оцелее. А лъвът се събужда с мисълта, че трябва да надбяга най-бавната газела, за да не умре от глад.  Така че няма никакво значение  дали си газела или лъв, ¬ когато слънцето изгрее.
Освен това на тези предизборни песнопения  обикновено ходят кака Пенка и приятелките й.  На последните избори те са пуснали гласа си в очакване, че когато ги стегне чепикът, ще има кой да им даде мехлем за болката. Затова сега са малко ядосани, даже и псуват – очакват отговори, когато задават въпроси. И щабовете това правят – забъркали са всякакви мехлеми и мажат.

Кака Пенка да потърпи още три-четири месеца. Ще отговарят на всичките й въпроси изчерпателно, дори без да ги е задала. Дърдоренето няма да има край,  Пенка ще е доволна, както и дърдорещите. Това му е хубавото на изборите.

Но леля  Пенка и приятелките й ще бъдат обявени за доста нахални, дори нагли, ако продължават да питат и след изборите. Кой им дава това право и защо смятат, че непрекъснато трябва да се угажда на капризите им. Да се огледат около себе си – мехлемаджиите  ги няма, затворили са дрогериите си,  строителите на новия живот са си вдигнали чукалата. Едни стоят сами в изкопа, оркестърът се е разпилял. Други гледат стари снимки със златни и кадърни момчета и момичета.  А кака Пенка  продължава да си мисли, че изборите не са свършили и ще я зяпат в устата. Иска още да я гъделичкат. Груба грешка!