Иво Дернев
Безхаберието е по-силно от мръсната бомба. Това е сигурно. И сто газови атаки не могат да постигнат ефекта на масовото поражение, което може да настъпи от бездействието и безхаберието на един човек. Една разядена от влагата цистерна на повече от 20 години можеше да изтрови цял квартал тази нощ. До късния следобед днес обаче никой не знаеше чия собственост е ужасяващата тлееща мръсна бомба край Гребната. Никой не посочи с пръст отговорния за поредната тежка простотия от типа “Нещо се случи, виновни няма”. Пак се разпоредиха проверки, пак се сипеха закани за евентуалния виновник и последствията, които той ще понесе. Пак се пишеха обяснения и се даваха изявления. За щастие, този път свидни жертви не дадохме. Умря обаче отново частица у всеки от нас, който вярва, че отнякъде ще просветне, ще се появи път, ще се промени нещо. В България ни убиват падащи сгради. Изпепеляват ни влакове-факли. Газят ни неизправни рейсове. И все виновни няма. Или поне не сме го разбрали. Вечните дела, кратка медийна пукотевица, и после- мълчание и трепет в очакване на поредната черна хроника. В очакване на следващите траурни знамена, провесени от олющения балкон на кметството в някоя българска община. Стилът “След дъжд качулка” взе жертви колкото малка война за независимост. Този път ни спасиха екип смелчаци- полицаи и служители от Гражданска защита. Дробовете на тези момчета се напълниха с отровното безхаберие на някой си, складирал стратегически отровното вещество и забравил за него. Скътал го е, да пречиства вода при военни действия или бедствия преди повече от 20 години. Война и бедствия си нямаме. Ама си имаме безхаберие за масово поразяване. Дишайте спокойно!
