Социалистическата съдба на поругания символ на Джамбаз тепе

Матей Матеев и Вера Коларова планират преустройство на сградата в интересен ресторант

Цели 18 години не стигат на тоталитарния строй да реализира проекта

Теодор Караколев

Историята на Гръцкото училище, което гордо стои на Джамбаз тепе над днешния Понеделник пазар, бе детайлно разказана от Владимир Балчев преди няколко седмици на страниците на „Под тепето“. Неговият разказ обаче приключва през 20-те години – след събитията от 1906 година, антигръцките движения в Пловдив и превръщането на сградата първо в столарско училище, а после в тютюнев склад. Сегашната сграда обаче е изоставена и пуста, като резултат от провален опит за реставрация на автентичната постройка през социализма. Как се стига до днешното състояние?

След 25 години социализъм, през 70-те узрява идеята сградата да бъде преустроена за съвременни цели. Тя трябва да бъде укрепена, заздравена или накратко – изцяло препостроена. Успоредно с този проект върви и идеята за Археологически музей на мястото на днешната дупка до Тунела, в момента собственост на Димитър Георгиев и „Розаимпекс“. Останките от недовършения музей, проектиран от покойния арх. Милчо Сапунджиев стояха до предното десетилетие, когато бяха разрушени.

Проектът за възстановяване на сградата на Гръцкото училище правят през 1971 година арх. Матей Матеев и Вера Коларова – двама души, допринесли изключително много за проучването на историята на Пловдив. Идеята е била сградата да се превърне в „Ресторантски комплекс“.

Той е трябвало да бъде с 350 места, като на всеки от етажите се оформят различни по тип стаи. Така в горните два етажа е трябвало да се създадат „пловдивска стая“, „родопска стая“ и „средногорска стая“. Идеята е била входът да бъде именно от последния етаж, откъм Стария град.

Под тях – на следващ надолу етаж – е трябвало да се оформи „тракийска механа“ с квадратна зала, посветена на Панагюрското съкровище с копия на някои от предметите. Тук е и връзката с Археологическия музей в съседство – където се е очаквало да бъде прибрано то. На най-ниското ниво е планирана винарска изба. Любопитно е също, че във визуализациите на проекта долните етажи са отбелязани да бъдат изградени от камък – а не от бетон, както е сега и, между другото, някои от препостроените сгради в Стария град.

18-те години от обнародването на проекта през 1971 до 1989 обаче не са достатъчни на тоталитарния строй да издигне и довърши този интересен проект на арх. Матеев и Вера Коларова. Всъщност „ресторантския комплекс“ на ул. „Княз Церетелев“ има подобна съдба на други социалистически проекти – като Археологическия музей или стадион „9-и септември“, макар и последният да се строи едва в последните години на режима и за недовършването му причините да са по-обективни.

Така днес сградата стои в състоянието, в което я виждаме всекидневно. Преди 10-ина години достъпът до нея бе сравнително свободен, макар и не съвсем безопасен. По-късно към ул. „Церетелев“ бе вдигната ограда, за да се спре достъпа, вероятно с цел безопасност. Бетонният силует днес е само платно за графити майстори и, може би, спомен и урок, че мащабното централно планиране не е гаранция за успех.