С танкове или без, но да не се докараме сами до политически дефолт

ИзПодТепето с Пламен Асенов

Ако не сте забелязали, граждани, да ви информирам – новата Студена война между Русия и Запада вече е в ход от известно време насам.
За целия свят, включително и за нас, това е лоша новина. Никой нормален човек и политик – освен онези в Северна Корея и самата Русия – не иска да живее в страх и напрежение, да дава излишни пари за въоръжаване, вместо да си ги харчи по курви, да измисля нови оръжия, вместо нови възходи на духа и нови наслади за тялото.
Ние, българите обаче, както никога досега, извадихме късмет. В тази като цяло лоша новина, за нас има и една добра част – този път сме откъм правилната страна на студената разделителна линия. Смелият Варшавски договор отдавна го няма, военната опция на още по-смилия Евразийски договор още не съществува, през 90-те години на стария и началото на новия век Кремъл за един исторически момент се разсея и успя да ни изтърве от лапите си. А ние пък, като някакви хитри лалугери, успяхме да се шмугнем, макар тотално неподготвени, в двата най-богати и престижни клуба на модерната цивилизация – ЕС и НАТО.
Оттук нататък ни остава само да благодарим на Кремъл за всичко, което ни предлага, с нашето сърдечно българско „не”, съчетано с характерното ни завъртане на главата – обратно на целия свят. Искате ли ядрена централа да ви построим за три пъти повече пари, отколкото реално струва – не, благодаря. Искате ли газчица нещо да ви продадем на по-високи цени, отколкото на останалите европейци – не, thanks. Да искате случайно да играете не вашата, а нашата игра в Брюксел и да внасяте там възможно най-много разкол в наша полза – не, бе, не. А още по-случайно да имате желание да завладеем напълно умовете и сърцата ви чрез нашата войнствена и лъжлива пропаганда, разпространявана от наши купени хора сред вашите продажни хора – не, нашите хора не се продават.
И така нататък.
Добре, де, малко преувеличих с това, че не се продават нашите хора. Продават се и още как. Само че онези, дето трябва да вземат мерки срещу незаконната тази покупко-продажба, свързана със сериозна увреда на националния ни интерес, насочена против суверенитета на страната и цивилизационния избор на нейните граждани, са се продали първи и отдавна. Затова, както забелязвате, тук никой никакви мерки не взема, а оставя руската пропаганда да вилнее и да мъти мозъците на приличните българи.
Чета онзи ден, че банда идиоти създават нов „Граждански комитет”, чиято цел пък е да организира „подписка срещу разполагането на чуждестранен военен контингент на територията на България”. Има се предвид съобщението, че в рамките на усилията за възпиране на руската агресивност, НАТО ще разположи военна техника в 6 страни от Източна Европа, които са най-заплашени от Кремъл.
В списъка с инициатори на гореспоменатия комитет, освен журналисти и юристи, има и хора, които упражняват две особено престижни напоследък в русо-лявите среди професии  – „граждански активист” и „общественик”. Престижни са, да, но прави впечатление, че досега дори те не бяха си признавали чак толкова ачик с какво си вадят хляба. Както и да е, важното е друго – в какво се опитват да ни убедят тези чутовни мислители с текста на своята декларация.
„Националната сигурност на нашата страна не е заплашена нито пряко, нито косвено от Руската федерация” – казват те, като забравят редица елементарни факти. Първо – че руската агресия в Украйна, окупацията на Крим и заграбването на полуострова от една суверенна страна, се реализира току до нашата морска граница. Второ – че Кремъл веднага разположи там установки за ядрени ракети, което е в нарушение на принципите и договорките за неразпространение на ядреното оръжие, принципи, запазили ни от гореща фаза на конфликта по време на първата Студена война. Трето – че всичко тези руски действия са напълно незаконни според всички възможни международни правила и документи, включително на ООН, в чиито Съвет за сигурност Русия членува и би трябвало да брани нормите му със зъби и нокти. Четвърто – че за Русия никакви постигнати договорености и добри отношения нямат никаква стойност, когато Кремъл реши, че имперските интереси изискват дадени действия. Пример – вместо да е гарант за независимостта и териториалната цялост на Украйна, роля, която трябва да играе според Будапещенския договор от 1994 година, с който Русия прибра ядрените оръжия на Украйна, Кремъл анексира част от Украйна, създаде и поддържа сепаратистко движение там, изобщо – държи се като безнаказан бандит.
Въпрос  – ами ако Киев беше запазил ядрените оръжия от комунистическо време, пак ли така нагло щеше да се държи Москва?
Това обаче е напомняне за руската агресивност само през последната година и нещо. Ами ако се върнем назад към войната срещу суверенна Грузия, към руските козни и интриги, включително военни, в страните от Средна Азия, които да ги държат далеч от демократизацията и нормалните отношения с нормалния свят, към агресията срещу малка Молдова и създаването на тъй наречената Приднестровска република, към контактите и стимулите от страна на Кремъл и руските тайни служби за световния тероризъм…..
Някой ще каже – това са страхове, базирани само на аналогии. Ами почетете три дни руски сайтове и ще видите дали са само аналогии или е истинска омраза срещу България.
Освен това ясно се вижда, че същата хибридна война, която Русия води в момента срещу най-застрашените европейски страни Литва, Латвия и Естония, се води и срещу България. Срещу Румъния, Полша, пък и целия ЕС тя е малко по-хаотична и в малко по-слаба степен, но тук, както и в Прибалтика, е силна, защото си има исторически корени и възможности.
Вижте например какво отвратително проруско съдържание, което няма нищо общо с истината и българските интереси, бълват почти всички медии, но като конкретен пример – бившите телевизии на светата троица Бареков-Пеевски-Василев. Това са същите хора, които неотдавна публично плачеха и ни уверяваха колко добри журналисти са, как са влюбени в демокрацията и обективността, но как началниците им били от лошите и коленопреклонно се молеха на премиера Борисов да ги остави да работят в нарушение на закона.
И той ги остави. А те за благодарност още по-яростно манипулират публиката в полза на същите руски интереси, които свалиха от власт същия премиер преди малко повече от две години.
Вижте какво става в енергийното министерство и държавните енергийни дружества, които продължават да са гнездо на смоци, устремени да пият мляко право от вимето на корупционната руска енергийна машина за политическо влияние. Енергийният министър Петкова онзи ден казала в Санкт Петербург на руския си колега, че България иска да участва в „Турски поток” като построи някакъв си хъб. `Ма какъв „Турски поток”, бе, моме, тя Турция не подписва и се дърпа, наш`та вместо да играе хоро от радост, че се отървахме от бесовския „Южен поток”, продължава да върви и да приказва глупости.
Впрочем, доколкото знам, дори дружеството „Южен поток” – България все още продължава да работи, а ние, бедните лапнишарани, осигуряваме на хайлазите там сериозни заплати – поне десетина хиляди лева за шефове и 4 хиляди за младши специалисти, както стана ясно неотдавна. Това е срещу нищо неработенето им.  А представяте ли си, ако си помръднат задниците и заработят нещо…..
Да не говорим за проруската пропаганда , която се лее дори от задниците на тъй наречените политици от Атака, БСП, АБВ и всички останали тути-кванти. Те изобщо нямат срама ни от истината, ни от бога, ни от ДАНС и прокуратурата, ни от нищо. Щом си отворят устата, за каквото и да говорят отпред, отзад веднага им избива руската тема. Ако не пряко руската, то антиевропейската и антиамериканската, което е същото.
Ето защо не се учудвам изобщо, че новината за настаняването на натовска военна техника в България предизвика и в близките дни и седмици предстои да предизвиква още повече неистови крясъци от страна на животинската ферма.
А нещата са прости.
Да оставим настрани правилното изречение, което подхвърли онзи ден Сашо Йорданов – не два, а двеста американски танка е добре да се разположат в България. И трябва да искаме това, а не да скимтим срещу него, `щото ние сме бедни да си купим и поддържаме толкова танкове, а руските, които имаме, не струват.
Казвам, че нещата са прости, защото искам да се върна към началото. Ние сме членове на две общности – ЕС и НАТО, чиито основен принцип е солидарността. Ако ще продължим да бъдем европейци и да имаме защитата на чл. 5 от Северно-атлантическия договор, трябва да даваме на нашите партньори поне същото, което чакаме от тях. Така че ще разполагаме танкове. Ако трябва и самолети ще разполагаме, пък и каквото друго е необходимо за общата ни отбрана. Нашата. Европейската.
Видяхме гърците докъде се докараха с опита си да бъдат най-големите тарикати.  Балканските хитрини може и да заработят, но до време. После – дефолт.
Страхувам се чрез шикалкавенето си по отношение на общите европейски и натовски действия спрямо Русия, чрез опита си да говорим на Изток едно, на Запад друго, а опитваме да изкярим и от двете страни, чрез дребните игрички и снишавания, ние да не се докараме сами до крах на евроатлантическата ни позиция.
За нас този политически дефолт ще е много по-страшен, отколкото е финансовият за гърците.