Кой спасява книгите?

Автор: Стефка Георгиева

Всички знаем колко много книги се продават на улицата. Не в книжарница, а на сами пътя. Някои са стари, други не чак толкова. Има ценни и редки, други, чиито заглавия и автори може би не сме чували, но всички книги на улицата са обединени от едно – те са изоставени. Захвърлени от някого, непотребни и нежелани, са останали под прокъсаните найлони, чакащи някой, който да се смили над тях и да ги приюти. А защо не и някой искрено да им се зарадва? Поставени са в ситуацията на сираци от малцинствата, които малцина искат да осиновят, заради оцветената им кожа.

Издателствата обаче ежедневно бълват нови и нови книги, с по-хубави и твърди корици, по-бели страници и нови, наистина разкошни издания. Но не бързайте да мислите, че казвам това като упрек. Напротив. И аз обичам красивите издания, и съм особено пристрастна към луксозната колекция с поезия на "Дамян Яков". Само че какво се случва с онези книги, издадени през 80-те, 70-те, че и по-рано, които все още носят живота в себе си?

Тази седмица няколко пъти се присетих за "Ад" на Данте и одеве, прибирайки се от работа, по път към вкъщи, я видях. Стара, избледняла и протъркана някога тъмно синя корица, и страници добили цвета на рециклирана хартия. Струваше точно 2 лева. Преплака ми се. Световната класика, обезценена, оставена на пътя и подложена на ежедневните презрителни погледи на минувачите. Или по-лошото – липсата дори на бегъл такъв… Беше повече ясно. Взимам я.

Всички спасяват живи създания, които са част от флората и фауната. А кой спасява книгите и техните истории? Да живеят продавачите на книги по улиците и Сашо Костов, който лекува дори смъртно болните пациенти, които са пред разпад и с едва придържащи се страници!