Тракия икономическа зона става първата в ЕС въглеродно неутрална
Пловдивската индустрия прави пилотен проект, който ще се мултиплицира у нас и по света
Очакваните инвестиции във високо технологични и енергийно интензивни производства са 4 млрд евро, а енергийно потребление 1 гигават.
„Трябва да пренесем опита на „Тракия икономическа зона“ в други обещаващи точки на страната“, заяви вицепремиерът Томислав Дончев в Пловдив
Стартира изграждането на първия европейски въглеродно неутрален индустриален парк и за гордост на пловдивчани и страната ни това се случва в Тракия икономическа зона. Това става възможно с пилотния за ЕС проект „0-Carbon Trakia Economic Zone“/C0TEZ/. Договорът за него бе подписан от проф. д-р Георги П. Георгиев – инициатор и ръководител на проекта, инж. Пламен Панчев – създател и изпълнителен директор на Тракия икономическа зона и председател на едноименния клъстер и представител на Германската федерална фондация за околна среда (Deutsche Bundesstiftung Umwelt – DBU), която финансира начинанието.
На церемонията присъстваха представители на държавната и местна власт, индустрията и неправителствения сектор.
На събитието присъстваха още извънредният и пълномощен посланик на Германия в България Н. Пр. г-жа Ирене Планк, почетният консул на Германия в Пловдив Мариана Чолакова.
Проектът представи Проф. д-р Георги Георгиев, който подчерта, че проектът е от голямо стратегическо значение за региона на Пловдив, България, Германия, и цяла Европа.
C0TEZ има за цел разработването на успешна дългосрочна стратегия за бъдещо енергийно развитие на ТИЗ с фокус нов Въглеродно неутрален индустриален парк /ВНИП/ – модел за цялата страна и Европа. Ще бъде разработен подробен план за първата европейска индустриална зона с нулеви въглеродни емисии, като публично-частно партньорство, базирано на Зелени облигации и с висок мултипликационен потенциал, включващ енергийните системи и методологията за стратегическо планиране и развитие.
Проф. Георгиев и екипът му (Dr. Georgiev Consulting GmbH) ще разработят и приложат в рамките на двегодини проект методика за стратегическо проектиране на бъдещето и стратегия за енергийното развитие на парка.
„Предвижда се пъркът да достигне пика на развитие до 2045 г, с очаквани инвестиции във високо технологични и енергийно интензивни производства до 4 млрд евро, и енергийно потребление 1 гигават. Това би представлявало 1/6 от цялостния обем на енергийното потребление в България днес. Ето защо, ВНИП, заедно с релевантни партньори, ще се фокусира върху развитието и оперирането на адекватна децентрализирана енергийна система за задоволяването на енергийните нужди на място, вкл. със значителен дял на ВЕИ и съответно иновативни методи и технологии за съхранението и доставката на енергията, и най-вече управлението на тази сложна система.“
„Индустрията е най-подценяваният сектор в българската икономика. Не се говори за проблемите, нуждите и възможностите ѝ, а тя е повече от една четвърт от БВП – близо 28%, тя е гръбнакът на българската икономика и секторът, на който всички сме длъжници“, заяви в приветствието си към домакините вицепремиерът и и министър на иновациите и растежа Томислав Дончев.
Той добави още: „Обещал съм да водя лична война срещу предразсъдъка, че в България нищо не се произвежда“.
Дончев заяви, че от изключителна важност е да се мултиплицира опита на ТИЗ в други поне четири, пет обещаващи точки в страната.
„Моделът тук е добър от гледна точка на концентрация, мащаб, сътрудничество между държавата с местните власти и ангажимент на бизнеса към образованието“, каза Дончев.
По думите му, ако има няколко подобни центъра, БВП на страната ще бъде с 50% по-висок. Вицепремиерът подчерта още, че основен фокус има еволюцията на технологиите с висока добавена стойност.
Проектът C0TEZ се фокусира именно върху стратегическото планиране на технологичните, правни и финансови аспекти на този цялостен процес. В резултат на съвместните усилия по проекта с местната и национална власти, бизнеса, неправителствения и финансовия сектор, се очаква до края на 2026 г. да бъде активиран моделът на Зелените облигации и да бъде направен целият процес възможен, активно включвайки в него гражданското общество. Така ще се постигне целта за приобщаване на обществото като цяло към принципите на екологично и икономическо развитие като неразделна комбинация, гарантираща устойчиво бъдеще.
„Планирам и имам амбицията персонално да функционирам като работодателска организация и да се грижа за интересите на всеки един настоящ и бъдещ инвеститор. Необходими са промени в нормативната уредба, за да стане инвестиционният процес много по-бърз, за да не губим потенциални инвеститори. Ще поставим фокус върху професионалното образование и квалифицирането на младите хора“, заяви заместник министър-председателят пред медиите в Пловдив, където отговори и на въпроси за Бюджет 2025.
Подробности по темата четете в:
