АктуалноГероите на деняЖивотНовини

Защо плачат спасителите

Ние бяхме надежда на тези хора“, разказа през сълзи пловдивчанинът Красимир Каракашев от ДФ „Мейдей“ България, при завръщането си от Турция

Мисията на българските доброволци в най-тежко пострадалия район от земетресението на 6-ти февруари в Турция приключи преди ден. Късно снощи те се прибраха в България от Караманмараш уморени, но удовлетворени.

Българските доброволци спасиха 31 живота в Турция – ВИДЕО

Специално посрещане им бе устроено от техните близки, приятели и други доброволци от НАРД в базата на Комсервиз на Голямоконарско шосе, където съпругите и децата им ги очакваха близо 2 часа. Там бе и 6-годишната Рая, заедно с мама Магдалена, за да посрещне баща си.

Рая се хвърли в прегръдките на Красимир и не го пусна, нито докато говореше пред медиите, нито докато Генералният консул на Република Турция в Пловдив Корхан Кюнгерю благодари лично на всеки един от екипа на българските доброволци.

Имаше сълзи…

Най-важното е, че се върнахме всички живи и здрави тук. Там на терен останаха много хора без семейства, много деца загубиха родителите си. За съжаление, трагедията е наистина голяма… Това, което всички ние, които бяхме там и направихме, мисля, че е нещо, което съвсем малко помага на тези хора. Най-малкото ние бяхме надеждата за тях…“, коментира Красимир Каракашев от ДФ „Мейдей“ България.

Какво видяхте, кое беше най-трудното?

„Мъка, много мъка…, били сме на места, където наистина много малка надежда да има там, ни търсеха хората. Едно детенце, колкото нея (бел. авт.: посочва дъщеря си, която го е прегърнала здраво и не го пуска), дойде и ме прегърна с една кифла в ръката… Това беше момента, в който просто се обърнах, за да не вижда как ми текат сълзите”, каза мъжът, преглъщайки емоцията си.

Надежда – това беше нещо, което поне им вдъхнахме на хората. За съжаление, нямаше как да помогнем на всички… и днес там са извадени живи, почти 200 часа след земетресението. Няма как да кажа, че не е било тежко. Да, било е тежко, било е студено, но факта, че даваме надежда на хората ни караше да работим. Видяхме много мъка в очите им, много хора има под развалините„, допълва доброволецът.

В лагера, в който са били нашите момчета е имало много техни колеги от почти всички държави. Благодарение на четириногите ни приятели спасихме хора, разказа още той.

След едноминутното мълчание репортерът ни стана свидетел на следната случка между спасителя и дъщеря му. Той я помоли да му пусне ръката защото трябва да се включи в разтоварването на багажа на екипа от буса.

Рая категорично отказа и заяви, че ще разтоварва заедно с него, като се аргументира така: „Тате, ако мен ме нямаше цяла седмица, като много съм ти липсвала и ти щеше да постъпиш така“.

Аргументът ѝ е необорим.

„Семейството. Това е което ни караше и да работим, и да се приберем живи и здрави при тях.“ – написа Краси в социалната мрежа днес.

Снимки: Под тепето и Медиакафе

Таня Грозданова

Журналист с близо 30 години опит, който работи интензивно по програми за свободата на словото и разследваща журналистика.

Вашият коментар

Back to top button
Изпрати новина