Теглим заеми за вътрешно квартални улички на цени за чисто нова автомагистрала

Целият свят работи за намаляване на автомобилния трафик в града – ние, наобратно

Пловдивската власт – успешно или не – работеше в посока „по-европейски вид“ последните години, но изглежда ще правим обратен завой

Заемите трябва да са с мисъл за бъдещето, а не с ретроградни урбанистични идеи

на снимката: Мадрид преди и след преобразуването на наземна магистрала в крайречен парк

113 милионният заем, който Община Пловдив планира да вземе, е с ретроградни идеи, а не с новаторски такива. Абсолютен приоритет се дава на автомобилите, на грандиозни проекти за вкарване на повече трафик в центъра на града и като цяло: още и още коли.

А заемите – което на практика е „данък“ към бъдещите поколения – трябва да бъдат с мисъл към тези бъдещи поколения. Тези идеи трябва да са напредничави, с план за десетилетия напред – а не с идеи, отдавна умряли по целия свят.

Какво всъщност предлага Община Пловдив за 113 млн. лева? Което е над 1/3 от целия годишен бюджет на местната администрация. Предлага само и само проекти с мисъл за личните автомобили.

Разбира се, личният автомобил не трябва да бъде забравян или забраняван. Трафикът е комплексен и се нуждае от всяка своя единица – както от хората с велосипеди, пешеходците и пътуващите с обществен транспорт, така и от тези с автомобили. Но трябва ли такъв огромен ресурс да се насочва само в тази посока?

Част от проектите звучат скромни и на практика засягащи квартални въпроси. Други пък искат да превърнат квартални въпроси в общоградски проблем.

Внушителната сума от 10 млн. лева се предвижда за ремонт на малката вътрешноквартална уличка „Кукуш“. Както изрично е записано в проекта, по нея не преминават линии от обществения транспорт. Улицата действително не е в отлично състояние, проблемни са бордюрите и тротоарите. Отсечката е с дължина под 1 км. За сравнение – сега активните обществени поръчки на Автомагистрали ЕАД за изграждане на километър автомагистрала са между 10 и 16 млн. лева. Изглежда плановете за улица „Кукуш“ са освен за нейното реновиране – от което хората със сигурност се нуждаят – също и за преобразуването ѝ в централна градска артерия. А дали някой е питал хората там дали искат ненужното – вътрешнокварталната им тиха уличка да се превърне в централен пловдивски булевард?

Сериозна е цената за улица „Митрополит Панарет“. Уличката е дълга под 400 метра, а сумата, за която кандидатстваме е 530 000 лева. Тук „километърът“ излиза по-евтин, около 1 млн лева. Стои обаче въпросът – защо кандидатстваме за заеми за малки улички, които би трябвало да можем да си позволим със собствени средства? Същото важи и за улица „Кукуш“ – задължително е хората там да имат хубави тротоари и настилка, но наистина ли са нужни 10 млн лева? Би трябвало да е по силите на общината да задели средства за скромни ремонти. А заемите наистина да се вземат за големи проекти за бъдещето, а не за ремонти.

Подобна, макар и не идентична, е ситуацията с улица „Царевец“. Разработването на връзката „Модър-Царевец“ има общо не само с пробива, но и съпътстващите улици. Безспорно кривият паваж по „Царевец“ и „Хаджи Димитър“ до Коматевския възел вади нервите, а и точи от бюджета за окачване на шофьорите. Но отново виси въпросът – защо е толкова огромна сумата и нужно ли е да правим ремонти със заеми. Когато след 10 години отново се наложи ремонт, отново ли ще теглим заем?

„Хаджи Димитър“ е дълга 500 метра – макар и сравнена с Кукуш доста по-широка и с две отделни платна по две ленти (макар и едната почти винаги да е с паркирали автомобили). За не са отделени 5 млн. лева. Цената „на километър“ отново е в рамките на цената за автомагистрала – по която има 3 ленти в две посоки, мантинели, друго осигуряване, и изцяло – проектиране за коренно различни скорости и натоварване. А улицата не се нуждае да се превръща в автомагистрала – тя трябва да се превърне в такава, в която, когато човек кара с 50 км/ч, не му се разбиват кокалите. Разбира се, предвид близостта до болниците, преасфалтиране може би е нужно заради линейките, но сравнението с автомагистрала отново е абсурдно.

В същия порядък е и улица „Царевец“ – за 1км и 200 метра се тегли сумата от 12 165 000. Отново безспорен факт е, че улицата е в лошо състояние и се нуждае от ремонт. И отново не изглежда реално да се искат суми, сравними с тази за изграждане на чисто нова автомагистрала.

Идентична е ситуацията и с петия проект за улици, за който ще се тегли заем: разширението на Марица-север. Около километър и половина ще струват 15 млн лева. Това е, може би, най-абсурдният проект от всички. За какво разширение става дума, като отсечката преминава под два моста – на „Победа“ и Пешеходния, под които не може да се прави никакво разширение. А в останалите отсечки – за каква сметка ще се разширява? Вместо зелените площи – още повече булеварди? И в крайна сметка какъв е смисъл от поредната вътрешноградска магистрала – чиито един край е почти задънен и няма никакво кръстовище – към бул. „Цар Борис“.

Така всички тези проекти, освен огромните суми, имат и друг фундаментален недостатък: Мисъл към миналото, към ретроградни идеи от 60-те и 70-те за създаване на магистрали, пресичащи кварталите на града. За съжаление липсва мисълта за изкарване на трафика по периферията, мисъл за алтернативен транспорт. В нито една от тези идеи не се коментират велоалеи. Тъжна е липсата на приемственост с предходната власт, която изгради – някои по-добре, други по-зле, трети само на хартия – километри велоалеи. И вместо да се мисли за разширяване на тази мрежа, допълване на тези връзки, за създаване на система за наем на велосипеди, големи паркинги на ключови места (например около ЖП-гарата), не се прави нищо по този въпрос. Един град Бургас се развива превъзходно в тази посока и изглежда като визитна картичка – като освен в града, има връзки по живописни алеи и с намиращите се на няколко километра квартали Сарафово и Крайморие.

Мечта е изобщо някой да отвори дума за велосипедна връзка с Родопите. Представяте ли си някой да предложи такова нещо? Нали, звучи смешно. А би трябвало да е нормално и очаквано. Вместо това – ще правим малката уличка „Кукуш“ в автомагистрала.

Три други грандиозни инфраструктурни проекта също са спорни от гледна точка на урбаниситчната политика на общината. Най-странно звучи изграждането на пробива под Водната палата. Освен симпатични картинки няма никаква идея как ще изглежда тази връзка, дали ще е действително кръстовище и къде ще се съберат всички подходи във всички посоки на това малко място. Отделен е спорният въпрос и изобщо дали трябва там да се прави кръстовище, предид доста спорния резултат от изграждането на кръгово. И дали един такъв пробив може да се направи конструктивно адекватно, за да не се наводнява непрекъснато – както се наводняват останалите подлези, като „Гладстон“ или пешеходните из града, които са и по-далеч от реката. Там ще потънат 9 млн лева.

За нов мост над Марица – което също на теория звучи смислено и нужно, за връзката между „Северен“ и „Западен“ – пак е доста спорен. Без преобразуване по някакъв начин на „Копривщица“ и преработване по някакъв начин на железопътния трафик там, този мост е абсурден. И задръстванията, които днес има по „Копривщица“, тогава ще станат ужасяващи. За моста, който ще води отникъде доникъде – 30 млн лева. Дано поне са предвидили велоалеи, за разлика от останалите мостове.

Още по-странно звучи и изграждането на ТИЦ до Източната порта. Предвид, че там съществуваше ТИЦ до преди няколко месеца – и бе затворен, поради липса на посетители. За новият ТИЦ, очевидно ненужен, ще заминат 13 млн. лева. Това – при положение, че има готов архитектурен проект – вероятно идеята е да се прави нов, защото сумата отново е нереална.

Единствената що-годе смислена идея – и то, ако е концептуална – е за изграждането на многоетажен паркинг на сумата от 5 млн. лева. Концепцията за многоетажни паркинги е прекрасна при едно условие: те да заместват, а не да добавят към бройката паркоместа. Иначе казано – не да се отварят нови места за паркиране, а този многоетажен паркинг да дойде със забрана за паркиране по улиците в съседство. Така улицата и районът ще станат още по-приятни.

С изключение на Туристическия информационен център – останалите пари, около 1/3 от бюджета, ще отидат за нови градски магистрали, мостове, пробиви и подобни проекти. Фундаменталният проблем – освен огромните заложени суми – е не само икономически, т.е. дали общината трябва да затъва в дългове за да прави ремонти. А е и свързан с мисълта за града. Ще се развиваме ли като модерен европейски град – със спокоен, достъпен и лесен транспорт, обърнат към човешкия мащаб. Ще изграждаме ли велосипедна мрежа с тих център и тихи квартали? Или ще правим нови и нови състезателни писти.

Ще мислим ли за парковете – например най-накрая да превърнем река Марица, както навсякъде по света, в една нормална река-парк, в която хората да ходят да се разхождат, почиват и отмарят. А не да бъде просто съсед на два големи булеварда от двете страни. Париж, Мадрид (на снимката), Сеул и още десетки градове преосмислят крайречните си зони, и вместот булевардите, там разширяват парковете. Ние вървим в обратна посока. Отнемаме от зелените площи за паркоместа. Вярно, в Мадрид са направили тунел под този парк, но той е част от градски ринг – тук бул. „Марица-север“ започва отникъде и завършва никъде. Само ще се лее безсмислен бетон.

Ще изкарваме ли автомобилите от центъра с опит – наследен, донякъде от предходната управа – да качваме повече и повече хора на велосипеди? Или в седмицата, в която стотици, може би хиляди, хора ще открият Велосезона в квартал „Тракия“, ще гласуваме огромен заем за години напред, за да напълним града с повече и повече автомобили. Уви, с такава политика, тъкмо като изплатим този заем, ще трябва да теглим нов, за да поправим грешките, направени с този.

снимка: urbanistdispatch.com