Риболовът в България – все по-малко професия, все повече хоби

Възможно ли е една от най-старите професии в света – риболовът, да изчезне?

Автор: Петя Михова

Професията е трудна, а разходите за горива, лицензи и мрежи са много, посочват рибари от Бургас. Това са и част от причините занаятът им да се превръща все повече в хоби. На около 15 км. южно от Бургас се намира рибарското селище Ченгене скеле, пазещо традициите на занаята и до днес. От няколко години мястото се превърна и културно-туристически комплекс, където старите рибари показват уменията си като плетене на мрежи, заплитане на въжета и морски възли. Сред тях са Георги Димов „Чикагото“, Яни Костов, Димитър Янчев и Жельо Попов.

Чуйте подкаста тук:

 „Синът ми е на 40 години, идва за риба само, когато си вземе 10 дни отпуска. Идва есента, когато има едра риба. Семеен, с дете, със заем, как да дойде тук да изхранва семейство?“, посочва Жельо Попов.

Подобно е и мнението на рибаря Яни Костов. Според него, техните наследници ще продадат имотите си в рибарското селище сред време и риболовът в този му вид ще изчезне.

 „Ние настояваме да не се харчат европейски средства за семинари, а да се заделят средства да се направи мониторинг. Да се каже не от нас рибарите, а от биолози, климатолози, учени, всички, които трябва да се произнесат в рамките на 3-4 години какви средства са необходими специално за Черно море. Тогава вече да се каже какво трябва да се направи и какви забрани да се въведат. А ние предписваме антибиотика преди да сме поставили диагнозата“, коментира Димитър Янчев.

Според рибарите, един от начините да се запази занаятът им е да кандидатстват за вписване като нематериално културно наследство в списъка на ЮНЕСКО. „Единствено любовта към морето ни крепи…“, казва рибарят  Георги Димов „Чикагото“.

Почти сходни проблеми срещат и други техни колеги в Европа. Сред тях е председателят на асоциацията на крайбрежните рибари в Латвия Андрес Циролис. „Риболовът намаля поради различни фактори. Но най-големият проблем на брега са тюлените, които изяждат голяма част от уловената риба. Късат и риболовните принадлежности“, коментира той.

В Унгария също наблюдават намаляване на улова. Една от причините за това е голямата популация от корморани. „Птиците могат да изядат около половин килограм риба на ден. Представете си, в Унгария всяка година се убиваха средно 40 000 корморана. Това означава, че сега се унищожава огромно количество риба. Това става както в езерните ферми, така и в естествените ни води като Дунав, Тиса и езерото Венеция“, обясни Ференц Левай, член на борда на Асоциацията за аквакултура и риболов в Унгария.

Според председателят на българската Асоциация на производителите на рибни продукти БГФИШ Йордан Господинов, Европейският съюз отдавна е поставил условие, че трябва да се пази морето и браншът е съгласен с това. „Наистина, има много интереси в морето да се правят и други неща. Това малко ни смущава. Има планове да се започне производство от вятърни централи в морето, ограничаването на зоните за риболов по Натура 2000“, посочва той.

Сектор рибарство има огромен потенциал за развитие. Това посочва българският евродепутат Атидже Алиева-Вели. „Европейската комисия представи пакет от мерки за подобряване на устойчивостта в сектор рибарство в Европейския съюз. Този пакет от мерки е в пълен синхрон с целите, заложени в Зелената сделка на Европейския съюз. Своеобразно с пакета от мерки, би могъл да се нарече „синя сделка“. Върви с целите, заложени в Зелената сделка, като осигуряване на по-здравословна храна, опазване на биоразнообразието и не на последно място, бъдеще за рибарските общности в средносрочен и в дългосрочен план“, обяснява тя.

Подкастите от поредицата „Green Deal“ са съдържание, предоставено от европейската радиомрежа Euranet Plus, която се състои от 13 водещи медийни оператори в Европейския съюз. Съдържанието е продуцирано от БНР и достига до вас благодарение на партньорството с Под тепето