Писма до потомците от 2020-та – Част II

Актуално Гласове Новини

Поздрави от кризата! Как преживях днес?

Мило внуче,

Страховитата ситуация продължава със страшна сила. Вчера бях до Лидл в късния следобед. Имаше опашка от 6-7 човека през метър, които влизаха по един. Бях си забравил ключа за колелото и си го оставих незкалючено отвън. В тези несигурни времена на спекула с цените (поне според законодателя) не се знае дали няма да ти откраднат и гащите, ама ся, кво да правя, оставих го незаключено.

На входа задължително си минаваш ръцете с дезинфектант. Демек всички в магазина са си дезинфекцирали ръцете. Бахти гадното, отнема цялата тръпка да пипаш всички зеленчуци дали са достатъчно меки/твърди.

Хлябът с три вида ядки е все още на същите цени, явно още чакаме спекулата тука. Банани още има, на нормални цени, така че ако някой ти разправя за бананите и дядо, не съм аз, за дядото на дядо ти става дума, той е чакал за банани.

Чакането през магазина според мен се нулира с липсата на чакане на касите. Опашката е от по двама души на каса и минаваш за нула време. Тая криза и блъсканицата пред касите ни отне 🙁

Бях с два хляба, защото единият го изпуснах на земята. След като касиерката ми го маркира я питах къде да го хвърля, защото го изпуснах.

Тя ми го взе и каза: “Как ще го плащате, ще го отпишем и толкова. Щом няма да го взимате – няма да плащате”. Будали.

На другата каса пък някакви момчета бяха купили 65 пакета брашно. Касиерката дори не си направи труда да ги брои – пита колко са, момчетата казаха 65, и тя просто им повярва, без да погледне купчината в количката. Будала. Тая криза и недоверието ни отне.

Колелото ми беше отвън, никой не го беше пипнал.

Започвам да се притеснявам, че тая спекула с цените никога няма да дойде.

Поздрави,
Тео

Писма до потомците от 2020-та

Споделете ни във:

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.