До какво ще доведе прогнозираното успокояване на пазара на труда?
„През миналата година възнагражденията в 32% от компаниите са били повишени на два пъти – тенденция, която виждаме толкова категорично за пръв път в последните години“, казва Мария Стоева от компанията за подбор на персонал „ManpowerGroup България“ пред Капитал. Тя се позовава на направено наскоро регулярно проучване на пазара на труда, в което са се включили 209 дружества с общо 65 хил. наети в тях.
Среден ръст на разходите за труд от почти 16.1% на годишна база през последните две тримесечия на миналата година засече и официалната статистика. Този резултат на практика изведе България на първо място по увеличение на заплатите в целия ЕС. За сравнение – средният ръст на разходите за възнаграждения в съюза за същите две тримесечия са едноцифрени, като в края на 2022 г. е 5.8%, по данни на Евростат.
В частния сектор в България ръстът, измерен от НСИ, е дори по-голям – 17.7%. Този впечатляващ скок си има логични обяснения – миналата година беше силна за много сектори от икономиката, съответно и търсенето на хора. Това в съчетание с високата инфлация и желанието на работодателите да запазят ценните си кадри води и до по-висока цена на труда. Реално близки високи стойности от над 10% се отчитат в почти всички страни от Централна и Източна Европа.
Прогнозите на специалистите по подбор на персонал обаче са, че през 2023 г. пазарът на труда ще се поуспокои, а това ще доведе и до по-бавен ръст на заплатите – средно с около 6-12%, в зависимост от сектора, позицията и населеното място.
И пак – няма хора
През миналата година пазарът на труда се е възстановил на нивата си от преди пандемията, показаха данните на националната статистика. Така безработицата спада до 4.3% и вече доближава рекордно ниското ниво от 2019 г., а заетите нарастват до почти 3.2 милиона души, или 73.6% от населението в трудоспособна възраст. Толкова висок коефициент на икономическа активност не е постиган в последните поне две десетилетия. Тази картина до голяма степен отразява и бързото възстановяване на икономиката след корона кризата.
В същото време тенденцията на застаряване и намаляване на населението продължава и това неминуемо се отразява и на пазара на труда – делът на младежите намалява за сметка на работещите в пред- и в пенсионна възраст. Тя продължава всяка година с малко да се покачва, но въпреки това започващите първа работа са по-малко от пенсиониращите се. Намалява и броят на хората, които могат и искат да работят. Спрямо 2019 г., когато процентово безработицата и заетостта са на сходни нива, работната сила през 2022 г. се свива с 85 хил. души, което е приблизително колкото населението на областен град, като Плевен например. Намалява и числеността на хората извън работната сила – с около 68 хил. души за последните 3 години, т.е. вътрешните резерви за включване на нови хора към пазара на труда също са се свили. Всичко това обяснява и защо напоследък на работодателите им е все по-трудно да намират служители, а възнагражденията растат с рекордни темпове.
На този фон очакванията на експертите по човешки ресурси са за леко охлаждане през тази година.
„Страната ни все така е притегателна инвестиционна дестинация за бизнеси в сферата на информационните технологии и обслужването на клиенти, производство, хотелиерство, но инвеститорите също са по-внимателни, отколкото през последните години, най-вече заради политическата ситуация„, обяснява Мария Стоева.
Очакванията на Manpower са тази година да има ръст в търсенията на квалифицирана работна сила в изброените сектори, като неквалифицираният персонал също ще остане много търсен. „Недостигът на човешки капитал се наблюдава във всички сектори, но също така ясно виждаме и тенденция в нагласите на работодателите за насочени действия в посока задържане и развитие на хора и управление на работодателска марка“, допълва Стоева.
