Големият ПР балон: Колко е иновативна Община Пловдив?
Само в прессъобщенията
Когато строителният зам.-кмет вдига ИТ купа, това е административният абсурд на Пловдив в една софийска снимка – награда за дигитализация насред управленски хаос и граждани с опънати нерви
„Дубайски“ PR с академичен привкус: Защо Община Пловдив си повярва, че е най-иновативна?
Няма нищо по-трогателно от PR ентусиазма на пловдивската градска администрация, когато успее да се сдобие с поредната грамота в рамка, далеч от погледите на собствените си граждани. Преди броени дни, в стерилната атмосфера на аула „Максима“ в София, Община Пловдив бе закичена с гръмкото отличие „Най-добра администрация 2025 г.“ в категория „Иновативност“. Наградата – рожба на суха статистическа методология на УНСС – веднага бе пакетирана от пресцентъра на Стефан Стамболов №1 като признание за „последователни усилия“, „професионализъм“ и устрем към „модерно европейско управление“.
Зад блясъка на софийските светкавици обаче прозира една чиста проба управленска ирония. Истинският парадокс се крие във фотосите от церемонията. Там, за да прибере приза за дигитални иновации, гордо позира заместник-кметът по строителството инж. Хакъ Сакъбов, съобщава се , че е придружен от дългогодишния секретар Ангелина Топчиева.
Човекът, отговорен за багерите, бетона и общинската собственост, вдига купата за високи технологии. Къде тогава е логиката?
Логика няма, има хронология на абсурда. Тази награда за иновации идва в момент, в който Пловдив се намира в пълен институционален хаос точно в този ресор.
Големият идеолог на „Смарт Пловдив“ и автор на крилатата фраза „Пловдив ми е Дубай“ – Владимир Темелков – току-що си събра багажа, за да се посвети на партийна кариера в столицата. Той си тръгна, оставяйки след себе си не завършени дигитални системи, а поредица от шумно рекламирани, но незавършени проекти.
Докато наследникът му Пламен Панов се опитва да жонглира със свръхчовешките седем ресора едновременно, чиновническата машина на Пловдив бърза да обере лаврите за „иновации“, изчислени по софтуерни таблици в София.
Как се печели „иновативност“ без иновации?!
За да разберем как Пловдив се оказа на върха на административния прогрес, трябва да надникнем зад завесата на академичния индекс на УНСС. Университетските професори не изпращат тайни клиенти да тестват нервите си на гишетата в район „Южен“, нито се опитват да хванат автобус, чието електронно табло показва „0 минути“ през следващия половин час. Те боравят с отчети. Попълва ли общината вътрешни електронни бланки? Има ли отметка срещу графите за ISO стандарти? Процедурата е проста: има документ – има точка.
И точно тук се пука балонът на дубайския ПР. Машината е отчела намеренията, заложени от Темелков, но е пропуснала факта, че Пловдив в момента живее в „софтуерен преход“. Академичната формула няма как да измери качеството на изпълнение. Тя вижда внедрената ГИС система за дигитално картографиране, но не вижда, че гражданите все още прекарват часове в чакане за елементарни хартиени бележки, които дирекциите би трябвало да си разменят служебно. Пловдив получи награда за иновации на хартия, докато реалните системи работят на различни скорости и чакат поредните обществени поръчки.
Най-голямото признание за кухотата на това отличие обаче се крие в самото прессъобщение на Община Пловдив. В него няма да откриете нито един конкретен пример за улеснение на гражданите. Администрацията благодари на себе си за „професионализма“, но умишлено спестява факта, че е сложена в общ кюп с НАП и МОСВ – просто защото е покрила минимален праг от чиновнически критерии. Когато съдържанието липсва, ПР-ът набляга на тежестта на гостите: министри, заместник-министри и медийни шефове. Класически похват, с който се придава историческа важност на събитие, което няма да промени живота на нито един пловдивчанин с нито секунда по-бързо обслужване.
Истинската грамота не се рамкира в София
В крайна сметка, вечният въпрос „Кой всъщност управлява Пловдив?“ получава своя ироничен отговор на софийска сцена. Управлява го ПР-ът. Единият заместник-кмет си тръгва по партийна линия, друг поема седем ресора наведнъж, трети – отговарящ за бетона и багерите – отива да прибере награда за софтуер и дигитализация. Важното е снимките да са хубави, а костюмите – изгладени.
Но истинската оценка за администрацията на кмета Костадин Димитров не се пише по формулите на софийските институти и няма да бъде окачена в рамка на Стефан Стамболов №1. Тя се дава всеки ден по разбитите улици, в блокирания трафик, пред гишетата на дирекции, деловодства, отдели и т.н., и в недоразуменията на градския транспорт. Докато гражданите се сблъскват с тромава, непрозрачна и политически раздирана машина, софийските грамоти ще останат просто скъп прах в очите на пловдивчани. А за един 350-хиляден град (според сухата статистика) дигиталният Дубай си остава просто мираж – до следващото прессъобщение.
