Д-р Стефан Шивачев: Най-накрая трябва да говорим истината

“ Не съм сигурен, че човекът, който обиден дойде при мен, има разбирането, че е народен представител в българското народно събрание“. Така д-р Стефан Шивачев коментира вербалната атака от страна на депутата от Възраждане Емил Янков, който нарече историка „срам за Пловдив“ заради словото му пред паметника на Душо Хаджидеков по повод 146-годишнината от Освобождението на Пловдив. Бившият таксиметров шофьор се разгневи от думите на бившия директор на Историческия музей, с които той се опита да насочи вниманието към подвига на българските опълченци и важността на образованието, вместо да величае Русия, както често се случва при чествания.

“ В България във всичките тези 146 години след руско-турската война, въпросът за нашето Освобождение и за това какво се е случило в много случаи бе политизиран. И историческата истина за това най-меко казано беше изкривявана“, коментира пред медии след напрежението около паметника на Душо Хаджидеков д-р Шивачев. Дори във видеото, което можете да видите, се чуват обидните реплики към историка от страна на групичка русофили от движение „Петко Войвода“. Те обаче не успяха да разсеят д-р Шивачев в изявлението му пред журналистите.

“ Мисля, че е време и българските политици, и българската общественост, да се вслушат в това, за което говорим ние историците. Искам да подчертая думата Благодарност за това, което е станало. Наш дълг и наше задължение е да го правим. Но не бива да продължим да повтаряме за стотици хиляди жертви и приказките как 63 драгуни изгонили самия Сюлейман Паша и да поглеждаме към историята само от гледна точка на русофилството. Защото Стефан Стамболов казва „аз в сърцето си съм винаги русофил, а със съзнанието и мисълта си съм русофоб“ именно заради всички тези спекулации, които са се правили“, подчерта д-р Шивачев.

“ Пред паметника на този български светец Душо Хаджидеков нямаме право да говорим само тази част от истината, която беше повтаряна. Аз съм много радостен , че огромната част от моите колеги историци споделят тази ми позиция, която днес казах и в словото си. Най-накрая трябва да говорим истината. Това, че някой може да го заболи, си е лично негова работа. Но руско-турската война има за цел да накара Турция да спазва решението на великите сили за възстановяването на българската държава. Руско-турската освободителна война се води и за Освобождението на България. Напълно е естествено е една империя като Руската империя е да има своите цели и тези цели са Босфора и Дарданелите. Но да седим и в продължение на 140 години да повтаряме едни неща, които звучат смешно… 200 хиляди жертви на руската армия, а руската армия на Балканския театър по време на руско-турската война е само 180 хиляди, от които 60 хиляди стоят в Добруджа и Североизточна България срещу съответната турска армия и не взимат въобще участие. Досега винаги съм говорил за приноса на руските войници и руско-турската война. Но в крайна сметка говорим за една имперска армия, в която няма само руски войници а деца на беларуския, украинския, грузинския, полския, финландския народ. Това, че ние изразяваме благодарността си, не означава, че в крайна сметка ние историците сме си изкривявали душите“, добави д-р Стефан Шивачев.

Той е категоричен, че всички имаме дълг към българските опълченци. Повече от 20 хиляди българи участват в тази война, не само в Опълчението, а в стотици чети, които действат в тила на турската армия. Не смятам, че трябва да си мерим жертвите, но българите дават равностойни на руските жертви в рамките на освободителната война.

“ Ако разгърнете безпристрастните страници на историята ще видите, че самата Русия има идея България да бъде неин авантпост на Балканите. Да бъде една васална, конюнктурна държава, която ще изпълнява руската политика. Но българите правят точно обратното, сами поемат съдбата в ръцете си. Само седем години по-късно обявяват Съединението тук в Пловдив и го защитават с една война, която те не искат. Затова трябва да не забравяме кои сме, какви сме били, какви сме сега и какво в крайна сметка е бъдещето ни. В никакъв случай не съм привърженик на политизирането на нещата. Важното е като народ да си имаме достойнството и да си намерим мястото в свят, в който противоборството между великите сили определя много много малко място на малките народи като нас“, добави историкът.

На финал припомни, че образованието е в основата на всичко и то трябва да бъде най-важният приоритет.