Чудото ПлантаСист- най-добрата новина за Пловдив в последните 4 години
Район Тракия вече е зона за върхови научни постижения. Това е възможно благодарение на учените от пет континента, които работят в открития днес Център по растителна системна биология и биотехнология (ЦРСББ) на ПлантаСист.
Повод за оптимизъм и за гордост. Така и министър-председателят Николай Денков, министри от кабинета му и зам.-кметът Стефан Стоянов определиха състоялата се сутринта церемония по прерязването на комплекса на изследователския институт. Всяка една добра дума, всеки суперлатив бяха на място- резултатът от усилията на екипа на ПлантаСист и скромния му двигател проф. Цанко Гечев наистина са повод за гордост на целия град. Чудото на ПлантаСист е най-добрата новина за Пловдив в последните четири години. Нещо, което отиващият си кмет Здравко Димитров така и не разбра- той не посети Центъра по растителна системна биология и биотехнология днес, имал други, по-важни задачи.
Самият комплекс не е ценен толкова с перфектната си опаковка, вече станала и сграда на годината, а с онова, което се случва зад нея- актуалните разработки на учените, които се опитват да нагодят земеделието към променящия се с драстични темпове климат. Какво по-важно от това в момент на вече осезаемо глобално затопляне и следствията от него. Затова и в момента във високотехнологичните оранжерии на ПлантаСист се гледат и най-вече изследват в условия на засушаване 152 сорта домати, 180 вида чушки, различни линии патладжани, царевица.
Оранжериите са простират на обща площ от 4 хиляди квадратни метра. Разполагат с по 12 секции с индивидуална климатизация всяка, а също автоматично отварящи се клапи с вградени мрежи срещу насекоми, сензори за температура, слънчева светлина и влажност. Всичките данни от всяка една от секциите се събират в компютър, с който условията в тях се управляват независимо.
„Събрали сме в момента два експеримента в един, със 152 различни линии домати и 180 линии чушки. Тъй като климатичните промени показват засилени периоди на засушаване, които се очакват да станат по-екстремни, ние симулираме условия на засушаване в нашите парници, изследваме нашите линии и търсим домати, които са податливи и съответно издръжливи на суша. Тъй като имаме много подробни карти на геномите на всяка една от тези линии, след това със статистически модели можем да търсим и хромозомни локации, които също да допринасят за издръжливост към засушаване, да видим какво има там, кои гени участват в тези процеси. Следва да намерим и хора, които се занимават с нови сортове домати, които на база тази информация да селектират по-устойчиви видове домати с по-добри качества. Това е първа година на този проект“, обясни един от учените край секциите с домати. Той и колегите му вече имат кандидат гени след първите направени от тях анализи. Намерили са и гени, които вече са откривани и описвани, което доказва, методологията им работи. Сега се търсят такива, които още не са проучени, за да се обогати познанието на човечеството. Данните от анализите ще бъдат публични след края на проекта.
„Доматът като растение особено след годините селекция не е изключително издръжлив на засушаване. Но ние тук имаме сортове, които издържат доста добре на засушаване и дори след това, когато бъдат полети, те показват много силен растеж и възстановяване, което ни дава надежда, че ще открием добри кандидат гени.
Самата сграда с множество лаборатории и конферентни зали, и разбира се супер редки свръх технологични машини. Като струващия 1 милион евро апарат, който прави количествен и качествен анализ на по-високомолекулните химическите вещества чрез йонен нож. Машината разпознава вируси по растенията преди появата на симптомите.
