Правителството обещава оздравяване на финансите, опозицията предупреждава за инфлация и дълг
Дефицит от 3,5% от БВП, нов дълг от 8,6 млрд. евро и минимална заплата от 660 евро предвижда проектът. ГЕРБ-СДС, „Възраждане“, ДБ и ДПС отправиха критики към финансовата рамка, а синдикатите и бизнесът поискаха да се запознаят с подробностите
„Бюджет на вразумяването“ – така вицепремиерът и министър на финансите Гълъб Донев определи проекта на държавен бюджет за 2027 г. при публичното му представяне в Университета за национално и световно стопанство (УНСС). Правителството заяви амбиция да оздрави публичните финанси, да ограничи дефицита и да създаде условия за икономически растеж. Опозиционните партии обаче отправиха сериозни критики, свързани с инфлацията, новия държавен дълг и липсата на достатъчно мерки за бизнеса и домакинствата.
Премиерът Румен Радев описа предизвикателствата пред финансовата рамка с метафората за „тежък камион с отказали спирачки“, който се движи към пропастта. Според него задачата на правителството е да спре негативната тенденция и да върне публичните финанси към по-устойчив път.
Дефицит от 3,5% и нов дълг от 8,6 млрд. евро
Проектобюджетът предвижда дефицит от 3,5% от брутния вътрешен продукт (БВП) през 2027 г. Плановете на управляващите са той да бъде намален до 3,1% през 2028 г. и до 2,4% през 2029 г.
Новият държавен дълг за следващата година се очаква да бъде 8,6 млрд. евро, или 31,4% от БВП. За 2028 г. са заложени 8,5 млрд. евро, а за 2029 г. – 7,9 млрд. евро.
Прогнозата на правителството е за реален икономически растеж от 2,5%, инфлация от 4% и безработица от 3,4%.
Сред основните параметри са минимална работна заплата от 660 евро, увеличение на възнагражденията в бюджетната сфера с 5% и на учителските заплати със 7,5%. Пенсиите ще бъдат осъвременени от 1 юли по Швейцарското правило, като максималният размер се предвижда да достигне 1874 евро.
Обезщетението за отглеждане на дете до двегодишна възраст през втората година се предлага да нарасне до 450 евро. Увеличават се и данъчните облекчения за деца – до 500 евро за едно дете, 1000 евро за две и 1500 евро за три и повече деца.
Сред останалите мерки са повишаване на максималния осигурителен доход до 2400 евро, еднократен данък от 33% върху свръхпечалбата в определени сфери и увеличение на данъка върху разходите в натура до 7%. Предвижда се и максималният месечен лимит на ваучерите за храна да нарасне до 200 евро, като необлагаемата част остава до 102,26 евро.
Правителството: наследени проблеми и необходимост от реформи
При представянето на проекта Гълъб Донев посочи, че публичните финанси са изправени пред последиците от решения на предишни управления. По думите му одитите на Сметната палата показват трайно нарастване на текущите разходи и бюджетните дефицити при по-бавен ръст на приходите.
Премиерът Румен Радев също акцентира върху натрупаните задължения. Той посочи 1,8 млрд. евро неразплатени средства за извършена работа към общините, 770 млн. евро задължения към Агенция „Пътна инфраструктура“ и още 1,4 млрд. евро лихви, които трябва да бъдат платени през 2027 г.
Правителството залага на административна реформа, която според Радев вече е започнала. Предвижда се оптимизиране на над 5000 щатни бройки, намаляване на административните структури от 260 на 220 и съкращаване на ръководни позиции. Най-голям обхват се очаква да има реформата в Министерството на вътрешните работи.
Сред приоритетите са още инвестиции в образованието, здравеопазването, отбраната и инфраструктурата. За повишаване на възнагражденията на младите лекари са предвидени допълнителни 30 млн. евро, а за отбраната – 418 млн. евро повече капиталови разходи спрямо 2026 г.
Радев заяви, че целта е разходите да бъдат намалени под 40% от БВП, дефицитът да падне под 3% до 2028–2029 г., а държавният дълг да бъде ограничен.
ГЕРБ-СДС: бюджет на инерцията и риск от нова инфлация
От ГЕРБ-СДС определиха проекта като „бюджет на инерцията“. Според Красимир Вълчев предложената финансова рамка не е нито благоразумна, нито антиинфлационна, а продължава досегашната политика на бюджетни дефицити.
От партията критикуваха и начина, по който проектът беше представен в УНСС, вместо първо да бъде обсъден в парламента. Вълчев посочи, че към момента на изявлението бюджетът все още не е бил публикуван на сайта на Министерството на финансите, така че да може да бъде анализиран от депутати, експерти и институции.
Бившият финансов министър Теменужка Петкова постави въпроси около предвидения нов дълг от 8,6 млрд. евро, увеличението на максималния осигурителен доход и въвеждането на данък върху свръхпечалбата. Според нея заложените параметри не решават проблемите на обществото и създават предпоставки за продължаваща инфлация.
Жечо Станков също предупреди, че поскъпването ще бъде основен фактор за увеличаване на приходите в бюджета, но същевременно ще натоварва домакинствата.
„Възраждане“: липсват мерки за бизнеса и доходите
От „Възраждане“ също заявиха, че няма да подкрепят първоначалния вариант на бюджета. Цончо Ганев го определи като продължение на досегашната политика, която според него води до трайно обедняване.
Като основен недостатък той посочи липсата на мерки срещу инфлацията и поскъпването, както и отсъствието на политики за подкрепа на семейния, микробизнеса и малките и средните предприятия.
Ганев изрази притеснение и от планираното нарастване на държавния дълг. По думите му в края на 2027 г. общият размер на задълженията може да достигне 47,1 млрд. евро, или около 33% от БВП.
ДБ настоява за оттегляне и преработване на проекта
„Бюджет на страшното свличане“ – така съпредседателят на „Да, България“ и депутат от „Демократична България“ Ивайло Мирчев определи финансовата рамка. Той оспори официално обявения дефицит от 3,5% и заяви, че реалният може да достигне 4,2%.
Мирчев критикува и прогнозираното задлъжняване, като според него страната поема по пътя на нови големи дефицити при забавяне на икономическия растеж.
Мартин Димитров предупреди, че съчетанието от бюджетен дефицит, данъчно натоварване и високи цени на енергоносителите ще се отрази негативно на българските домакинства. Той призова проектът да бъде оттеглен и преработен с по-нисък дефицит.
От ДБ заявиха още, че имат съмнения дали правителството ще успее да изпълни дори част от положителните мерки, заложени в план-сметката.
ДПС: социален мираж и липса на антиинфлационни мерки
От ДПС определиха проекта като „бюджет на социалния мираж и фискалната безотговорност“. Според зам.-председателя на парламентарната група Айтен Сабри в него липсват достатъчно мерки срещу инфлацията и подкрепа за бизнеса.
Станислав Анастасов обърна внимание на разминаването между заявените амбиции за развитие на космическата индустрия, гигафабрики и изкуствен интелект и непосредствените проблеми на домакинствата с растящите цени и сметките.
Народният представител Атидже Алиева постави акцент върху липсата на конкретни мерки за ограничаване на цените на храните и подкрепа за българското земеделие и родното производство.
Синдикатите и бизнесът изчакват пълния текст
Представителите на синдикатите и работодателските организации също не дадоха окончателна оценка на проекта, тъй като към момента на представянето им не разполагаха с пълната финансова рамка и подробните разчети.
Главният икономист на КТ „Подкрепа“ Атанас Кацарчев заяви, че синдикатът ще изготви становище, след като получи документацията. Той постави под въпрос и обявеното увеличение на заплатите в публичния сектор с 5%, като поиска яснота за кои служители ще се отнася то.
Зам.-председателят на Българската стопанска камара Станислав Попдончев определи като положителни заявените намерения за административна реформа и намаляване на дефицита до 3,5%. В същото време той отбеляза, че очакваният дефицит вероятно ще бъде около 5 млрд. евро.
БСК отчита като положителен факт, че не се предвижда увеличение на основните данъчни ставки, но изразява резерви към данъка върху свръхпечалбата и повишаването на максималния осигурителен доход до 2400 евро.
Попдончев обърна внимание и на заявеното съкращаване на служители в администрацията, което върви паралелно с планираното 5-процентно увеличение на разходите за възнаграждения в публичния сектор.
Следващата стъпка в бюджетната процедура е обсъждането на проекта със социалните партньори в Националния съвет за тристранно сътрудничество. Очаква се правителството, синдикатите и работодателските организации да се срещнат през следващата седмица.
Снимка: Стопкадър
