Новият ректор на ПУ: До последно се надявах, че ще се появи някой друг желаещ, който да застане на това място

По-скоро обичам работата си със студентите и исках да отделям повече време на тях, а не на администрацията, не скри проф. Румен Младенов

Храни две гугутки на прозореца си, които „отиват второ мътило вече да имат”

Не съм филолог и не съм много по дългите приказки, каза пред журналисти наследникът на проф. Запрян Козлуджов

Проф. д-р Румен Димитров Младенов е новият ректор на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски”. Днес, по време на Общото събрание на висшето училище, за ректор гласуваха 297 от делегатите. Проф. Младенов получи 84% от техния вот – 250 гласа „За”. „Против“ гласуваха  22, имаше и 25 „бели” (непопълнени) бюлетини. След избора, новият ректор застана пред медиите. Под тепето публикува казаното от него без редакторски намеси. Използвани са въпроси и на други медии.

С какви думи се обърнахте към аудиторията?

С вълнение. С едно положително чувство, защото всички тези хора в залата са мои колеги. Ние работим заедно и изпитвам само положителни чувства към тях. Исках да работя с повече човечни и добри хора и да общувам занапред в тази насока, ми бяха усещанията.

84 процента гласуваха за вас, как си обяснявате този вот?

Този вот е много добър за едни избори. Благодарих и на тези колеги, които присъстваха и дадоха отрицателен вот, защото и това е един вид уважение- да останеш и да кажеш, че не си съгласен с кандидата.

Не сте се съгласили много лесно да скочите в това. Защо, какви ви бяха мотивите?

Професор Козлуджов ме канеше за заместник- ректорство още преди четири години, като ми свърши мандата като декан на биологическия факултет. Но аз му отговорих, че това не е приоритет в моите планове, не е нещо, което душата ми го иска на всяка цена. По-скоро обичам работата си със студентите и исках да отделям повече време на тях, а не на администрацията. Затова и до последно се надявах, че ще се появи някой друг желаещ, който да застане на това място и на който повече му харесва показността, административната дейност и разрешаването на проблеми, които неименуемо възникват по време на работата.

А защо не се появи такъв според вас?

Това не мога да кажа. Не знам.

Предстои ви кандидат-студентската кампания. Кога ще обявите нов екип? Ще гарантирате ли, че ще има приемственост  между тези, които вече я движат, и вашите хора?

По законов ред ще минат нещата. Все още до 2-седмичен срок действащ остава проф. Запрян Козлуджов. От 3 юни нататък вече аз ще встъпя в тази длъжност официално. Съобщих на новоизбраните колеги от Академичния съвет, че първото заседание ще проведа на 10 юни. За да могат факултетите да си организират работите по места и да придвижат документацията, която е нужно да бъде обсъждана. Ще има един плавен преход, без сътресения, за да не нарушаваме работата на университета  и факултетите.

Провели ли сте разговори за заместници вече?

Провел съм известни такива разговори, за да се ориентирам на кой бих могъл да разчитам, защото това е една екипна работа и аз така възприемам тази длъжност ректор. Както е покривът на тази сграда- без колоните, без стените, ще остане един покрив само, един заслон. За мен е важно да разширя екипа, да има хора, на които да се облегна и да може заедно да предвижваме нещата, които идват до Академичния съвет и до ректора.

Преподавате и в Медицинския университет, ще продължите ли?

Да, преподавам и там, законът го позволява. Помогнах и на Медицинския университет, по точно на фармацевтичния факултет, да се стабилизира по отношение на една катедра, която е важна да съществува. Ние не сме конкуренция с Медицинския университет. Те обучават в област 7- здравеопазване и спорт. Ние обучаваме в останали направления. Така че може само да си сътрудничим. Работата продължава. Просто няма сътресения в системата.

Как смятате да управлявате- повече ще слушате или повече ще говорите? И къде виждате университета в края на мандата си?

Смятам, че трябва да се облегна на Закона за висшето образование и на правилника на Пловдивския университет. И в зависимост от исканията на колегите от тези девет факултета, съобразявайки се с тези два закона, ще придвижвам нещата, които идват за разрешаване… (прави лапсус на придвижвам- Бел.ред.) Не съм филолог и не съм много по дългите приказки.

А умеете ли да слушате?

Умея да слушам и се вслушвам във всеки един, но аз си преценям къде да откликна и къде да го поема като информация.

А амбицията?

Рейтингът трябва да остане, както каза проф. Козлуджов, между първите четири. Айде, аз да каже измежду първите пет университета. Ако мога това да задържа за мен ще е добре. Не знам как ще се справя. Бъдещето ще покаже. Не мога да гарантирам нещо, което…

А смятате ли да правите някакви реформи и ако да, какви?

В университета нещата са канализирани, синхронизирани. Проф. Козлуджов има една политика, която балансира тези девет факултета. Ние нямаме конфликти в колектива. Разбира се може да има единици хора, които недоволни. Но това, според мен, би трябвало да се решават такива дребни проблеми още в катедрите. Аз съм улеснен в това отношение- първо започва от катедра, факултет, Академичен съвет и тогава е ректорът. Човекът, който координира дейностите на тези звена, нищо повече.

Казахте, че обичате работата със студенти. Отворен ли сте за техни предложения, ще се виждате ли с тях, ще си говорите ли?

Разбира се. И в събота и неделя бях на практика с фармацевтите и след това анкети там едни правиха и съм доволен, че в тези анонимни анкети те ми дават такава висока оценка и си казват проблемите. Например в залата, в която водя там, няма микрофон и те са отбелязали. Значи са честни и искрени и веднага ще задвижа това. Ако тука възникне в ПУ такова искане от студенти, каквото и да е то, естествено, че ще откликна. Но трябва да го кажат. Не мога да чета мисли.

Кой е човекът във вас, когато свалите костюма вечер?

Аз съм любител на птиците. Обаче понеже живея в апартамент, няма как да реализирам тази моя мечта и затова храня две гугутки на прозореца. Вързал съм им една подложка от саксия и там им слагам овесени ядки, оризче, жито им купувам. И те си измътиха едно малко гугутче, което сега стана и то голямо. И то се научи да идва. А пък те отиват второ мътило вече да имат. Това е, нямам възможност са наслаждаване по-голямо от това.