3 добре пазени тайни на къщите в Старинен Пловдив

Някои неща може и да са ви направили впечатление, особено ако имате око за детайла, но други сме убедени, че не знаете, но може и сами да откриете с една малка подсказка от нас в края.

Знаете ли че…

Къща Хиндлиян е единствената, отворена за туристи, в която може да видите частна баня.

Тя е построена между 1834 и 1835 година за Степан Манук, известен повече като Степан Хиндлиян, наричан още Хиндиуглу от турските населници. Бил е известен търговец, чиито сделки в началото на XIX в. често са го отвеждали в Индия, откъдето произлиза и прозвището Хиндлиян, превърнало се в нарицателно за търговеца. 

Къщата е една от малкото запазени в оригинал симетрични пловдивски сгради.

Банята ѝ е единствената такава по онова време в България, построена от мрамор и гипс. Изградена е на принципа на римските хипокаусти и  се състои от две помещения. Преддверието и същинската част са със сводести входове и куполи, през които влиза слънчева светлина и меко огрява помещението.  Макар влагата да е оказала действието си, тази баня е единствената от този тип, която е запазена до наши дни и може да се види в почти оригинален вид. В края на 2016-та година, банята бе реставрирана за първи път от 42 години насам.

В Хиндлиян е въведено и първото подово отопление, при това в банята. То е било изградено от глинени тръби, през които е преминавал топъл въздух. Въздухът се нагрявал в кухото пространство между стените на кухнята и на банята от огъня в огнището. Необходимата гореща вода за миене и къпане се загрявала в казани, а студената се черпела от цистерни, заредени от река Марица.  

Още един малко известен факт е, че комшулъкът между нея и Балабановата къща не е защото са били добри прииятели, а защото са делили една и съща прислуга.

Знаете ли че…

се носят слухове, че в мазето на Етнографския музей се съхранява оригиналния часовник на кулата на Сахат  тепе, а легендите разказват, че в дворната му стена евградена единствената останала част от най-големия градски кервансарай – масивната двукрила порта на величествения Куршум хан.

Музеят се помещава в Куюмджиевата къща – паметник на културата от национално значение. Къщата е типичен представител на пловдивската симетрична възрожденска къща. Специалистите я определят като връх на бароковата архитектура у нас. Неин собственик е Аргир Куюмджиоглу – богат пловдивски търговец. Сградата е с четири етажа, всеки с площ от 570 кв. м., два големи салона, 12 стаи (всички с уникални дърворезбовани тавани) и над 130 прозореца.

Източната фасада на къщата е „стъпила” върху старата крепостна стена и е неразделна част от ансамбъла на Хисар капия.

В края на XIX век сградата е девически пансион, а по-късно шапкарска фабрика, оцетна фабрика, склад за брашно. 

Знаете ли че…

Всички по темата вижте в Lost in Plovdiv.

Снимка на корицата: Димитра Лефтерова