Стефан Вълдобрев се гледа на голям екран в Лъки

Никога не мога да разбера какво говоря, коментира артикулацията си пред камера той

Актьорът видя за първи път играта си в новия филм „Далеч от брега” заедно с публиката на Киномания

Иво Дернев

Стефан Вълдобрев изгледа за първи път новия филм с негово участие „Далеч от брега” заедно с публиката на Киномания. Продукцията на режисьора Костадин Бонев бе приета със смесени чувства от зрителите на премиерата й в Lucky Дом на киното . Доволен от видяното обаче бе Стефан Вълдобрев. Той сподели, че в лентата има три паралелни реалности и по време на снимките е било малко объркващо, но се е доверил изцяло на режисьора и монтажиста. Не скри, че е някои неща от неговата роля са го изненадали, други не. „Питах дали ми се разбира текста, защото имам проблем с артикулацията. Никога не мога да разбера какво говоря. Ако се е разбрало, ми е напълно достатъчно за тази вечер”, усмихна се на киноманите в Лъки актьорът и музикант.

Не скри, че е щастлив от участието си в този филмов проект, тъй като подобни творчески процеси ще стават все по-голяма рядкост. „Гледах на тези снимки и на моето присъствие като възможност да направя нещо различно. Нещо, което не съм правил- по- характерно, по-ярко, на ръба на комедийното, но по някакъв по-деликатен начин. Такива филми вече са рядкост. До четири-пет години мисля, че няма да имаме възможност да снимаме нещо подобно. Няма да имаш свободата по-артистично да работиш. Да имаш пространство. През деня да заснемеш минута и десет филмово време. Телевизионният начин на снимане и на разказване на истории вече променя всичко. Една серия за два дни се снима. Препускане. И вече няма да има този лукс като в този филм. Искам да се възползвам и от малкото възможности да се снимам в такъв тип филм- по-арт, по- бутикови, по странни, може би не толкова комерсиални и комуникативни. Но аз като актьор се наслаждавам на това. Вътрешното ми усещане е, че до пет години никой няма да има такава възможност- да разполага с толкова време и с такъв лукс. От тук нататък ще се снима много ударно, с по един два дубъла”, каза след прожекцията Стефан Вълдобрев.

Историята във филма се случва някъде преди 40 или може би 30 години, преди промените, някъде в провинцията. Талантлив театрален режисьор е прогонен от столицата за две години. Той не знае за какво точно. Най-вероятно с поведението си нещо е раздразнил силните на деня. И е изпратен в малък провинциален театър, където иска да постави пиеса, обсебила мислите му. В тази пиеса се говори за хора, неотлъчно наблюдавани и живеещи в постоянен страх от наказание. Постепенно кошмарите от пиесата започват да се пренасят в живота на трупата.

„Напоследък си казваме, айде стига вече, байгън от тези теми. Защото са в миналото, олд скуул са, предъвкани са. Обаче човек като се замисли истински за това време и се постави в него, никак не е лесно. С приятели сме си говорили, че сме били късметлии, че промяната стана, когато сме на 18 години. Ако тя беше закъсняла с 3-4 години и ни бяха предлагали такива неща като във филма, наистина човек не знае какво би направил. Затова обикновено не съм много краен към такива хора и такива ситуации”, спря се на темата Вълдобрев. И допълни, че в лентата има препратки, които много кореспондират с днешния ден.

Спомня си жестокия студ по време на снимачния процес. Бил е пред камерата през целия ноември и началото на декември, а естественият декор от лентата е било читалището в Ямбол, в което играе местната театрална трупа. Беше зверски студ. Театърът в Ямбол, в който снимахме, не беше отопляван от 95-та година. Нямаше пари за отопление и за снимките. Никога не съм усещал такъв студ. Това те сковава допълнително, но не можеш и нямаш право да го покажеш”, спомни си Вълдобрев.

На въпрос от публиката „Музиката или киното”, той отговори, че е станал актьор именно заради седмото изкуство. „Никога не съм имал голяма любов към театъра, защото в Стара Загора нямаше добър театър. Киното ми е огромната любов. А музиката е нещо, което си ме съпътства винаги. Не мога да избирам”, допълни той.