През последните години здравословният начин на живот и редовната физическа активност се превърнаха в глобален приоритет, свързан както с личното благополучие, така и с общественото здравеопазване. Въпросът обаче доколко българите проявяват интерес към спорта и здравословния начин на живот, и как се отразява това на тяхното здраве, остава на дневен ред, пише Vesti.bg.
По данни на Google Trends за последните три месеца у нас, търсенията на тема „здравословно хранене“ не бележат никак голям интерес, като леко повишение се наблюдава към края на месец юли.
Данните сочат, че основно жителите на Кюстендил са търсили информация по темата. След него се нареждат Пловдив, София – град, Монтана, Софийска област.
Търсения на информация на тема „фитнес“ пък, за същия период от време, според Google Trends, бележи малко по-голям интерес – най-много в София – град, следван от Пловдив, Варна, Ловеч и Перник.
Българската реалност – песимистична статистика
Според последно национално проучване на социологическа агенция „Тренд“, направено през месец май 2025 г., едва 6% от българите твърдят, че водят здравословен начин на живот. Данните включват фактори като редовна физическа активност, балансирано хранене, поддържане на нормално тегло, избягване на вредни навици като тютюнопушене и прекомерна консумация на алкохол.
Една от основните пречки за водене на здравословен начин на живот са финансовите ограничения, като 48% от запитаните посочват, че здравословният начин на живот е твърде скъп, а 41% казват, че имат затруднен достъп до качествена храна. На следващо място се нареждат липсата на мотивация и липсата на надеждна информация. По-често водят здравословен начин на живот по-младите хора, с висше образование, с по-големи възможности, живеещи в София и в големите областни градове, сочи проучването.
Всеки ден плодове и зеленчуци консумират 36% от запитаните. На въпроса колко често консумират преработена храна 9% отговарят, че е всеки ден, 23% – няколко пъти в седмицата. Младите хора, живеещи в София, консумират „фаст фууд“ доста по-често в сравнение с другите.
Само 2% от участниците в проучването спортуват всеки ден. Няколко пъти в седмицата спортуват 13%, показва още проучването. Мнозинството от българите – 55%, не спортуват изобщо. Близо 60% от спортуващите казват, че го правят за здраве. Хората, които не спортуват, посочват като причина възрастта си, липсата на време и липса на мотивация.
Още по-тревожен е фактът, че по данни на Световната здравна организация над 60% от населението в България вече е с наднормено тегло или затлъстяване. Това ни поставя сред първенците в Европа по този негативен показател.
Ползите от спорта и здравословното хранене
Спортът и движението имат доказан положителен ефект върху физическото и психическото здраве:
- Намаляване на риска от хронични заболявания – редовната физическа активност понижава риска от сърдечно-съдови заболявания, диабет тип 2, хипертония и някои видове рак.
- Подобряване на психичното здраве – спортуването редуцира стреса, тревожността и симптомите на депресия, стимулирайки производството на ендорфини („хормони на щастието“).
- Засилване на имунната система – умерената физическа активност подпомага защитните сили на организма.
- Контрол на теглото – редовните упражнения и правилното хранене са ключови за поддържане на нормално телесно тегло.
- Увеличаване на енергията и работоспособността – активният начин на живот води до повишена издръжливост и концентрация.
Негативите от заседналия начин на живот и лошото хранене
Противоположната страна на монетата е сериозна и добре документирана:
- Заседналият начин на живот е пряко свързан с повишен риск от инсулт, инфаркт, диабет, остеопороза и други хронични заболявания. Според Европейската комисия, липсата на физическа активност е четвъртият най-значим рисков фактор за смъртност в световен мащаб.
- Нездравословното хранене, особено консумацията на преработени храни, трансмазнини, прекомерно количество сол и захар, води до затлъстяване, метаболитен синдром и сърдечно-съдови проблеми.
- Психологически ефекти – липсата на движение и лошата диета се свързват с намалено самочувствие, апатия и дори депресия.
- Ниска производителност – физическата пасивност и неправилното хранене влияят негативно върху енергийните нива, съня и когнитивните функции.
Какво казват навиците на българина?
Въпреки че теми като „здравословно хранене“, „фитнес“, „детокс“ и „органична храна“ стават все по-популярни в медиите и социалните мрежи, реалните навици на повечето българи не отразяват тази тенденция. Съвременният човек често е подложен на стрес, работи на компютър по 8–10 часа дневно, а свободното му време често е запълнено с пасивни дейности пред телевизора или телефона.
В същото време, липсата на достъп до качествена и удобна спортна инфраструктура, както и невисоката култура на здравословно хранене, допринасят за затвърждаването на тези нездравословни модели.
Какво е решението?
- Образование и ранна профилактика – въвеждане на часове по здравословно хранене и спорт още в началните училища.
- Държавна политика – инвестиции в спортна инфраструктура, субсидии за спортни клубове (особено в малките населени места) и стимули за насърчаване на здравословен живот.
- Информираност – кампании, които разясняват ползите от спорта и балансираното хранене на достъпен език.
- Личен избор и отговорност – промяната започва с малки стъпки: редовно ходене пеша, готвене вкъщи, ограничаване на преработени храни и поне 30 – 40 минути физически упражнения на ден.
За съжаление въпросът „интересува ли се българинът от спорт и здравословен начин на живот?“ получава по-скоро негативен отговор в настоящия момент, ако се съди по статистиката и навиците на населението. Въпреки това, има положителни признаци – интерес към здравословни диети, разрастване на фитнес индустрията и повишено медийно внимание към темата. Остава обаче сериозната необходимост от системна промяна – както на личностно, така и на обществено ниво.
