Приближени до Николай дърпат за расата възрастни духовници, за да държат права колоната в литийното шествие
Иво Дернев
Като във високобюджетна, но нискокачествена сапунка бе превърнато днешното посрещане на мощите на Йоаким и Анна в Пловдив. Събитие, скъпо откъм ефекти, но евтино от към духовност. Рекламираното с билбордове, от винил като този в черквите ни, мероприятие може да се мери по помпозност и позлатяване само с друга православна случка под тепетата през тази година- посрещането на руския патриарх. Частиците, донесени от митрополита на Тамасу в храм „Успение Богородично“, бяха докарани от личната лимузина на Николай Пловдивски и бяха пазени от личните гардове на шефа на най-голямата родна епархия. В шпалир пред църквата се бяха строили всички пловдивски отчета, десетки от обичайните църковни туристи, докарани със случаен превоз от тук и там, много миряни, един пловдивски архонт- Петър Манджуков, кметът на града Иван Тотев, областният Здравко Димитров, някои от най-верните на пловдивската митрополия бизнесмени.
Вратите на ‘Св. Марина’ хлопнаха под носа на десетки простосмъртни миряниДолу, пак в шпалир, се бяха строили кипърски филхармоници и наш военен духов оркестър, чийто редици въпреки пагона бяха далеч по-нестройни от попските. Мощна като новогодишната православна заря даде старт на литийното шествие. Пред сандъчето с мощите тръгнаха моми, нагиздени в народни носии, които проправиха път през тълпата за частиците и следващите ги духовници и първенци с листа от рози. Току що откъснати. Така поповете и важните им гости стъпваха върху пътека от цветя, която мина през градинката на Джумаята, през Главната и финишира пред тапетите в храм-паметник на културата „Св. Марина“.
По пътя обаче стройните попски редици взеха да се огъват. По-възрастните духовници, кой с куфарче в ръка, кой с лични дертове в глава, кой с омекнали от дългия ден крака, започнаха да се отклоняват без да искат от правата като по конец колона, обграждаща духовия оркестър. Та се наложи протосингелът Арсений и още двама от най-доверените младоци на Николай Пловдивски да стегнат строя. С брутално дърпане по одеждите на белокосите отчета. И остри, недуховни реплики.
Архонт Манджуков до един от личните гардове на НиколайНай-отпред странния парад дирижираше шефът на семинарията отец Добри, който забърсваше морно потта от врата си през няколко напрегнати метра. В страни от Николай в множеството пък бдяха гардовете му със слушалки в ушите. Десетки, десетки полицаи отцепиха целия район, въпреки, че опасност не дебнеше отникъде. А кипърските филхармоници дори не надуха тромбите, заглушени от родния военен духов оркестър. Трябва да свирим. Защо сме тук, скочиха чуждите музиканти от Лимасол на хора в раса, но отговор не получиха. Поле за изява-също.
Така първенците достигнаха до „Св. Марина“. Външните врати на черквата бяха хлопнати пред носовете на десетки простосмъртни миряни, които искаха да се докоснат до светите частици, а не до лустрото на българската църква. А белокоса женица криеше главата си от вече залязващото слънце с оферта от хипер маркет „50 % намаление“. Отбивът обаче за пореден път бе за сметка на БПЦ.
Другият гард на Николай Пловдивски, със слушалки в ушите
Момичета в носии правят пътеки от листа от рози
Къде сте тръгнали? Има литийно шествие!
Военни и попове в стройни редици
Отец Добри стяга редиците
Влизай в редицата!
Бодигард, владика
Равнис, мирно!
