Храмът Свети арахангел Михаил – една от последните църкви, строени преди социализма в Пловдив

През 1928 г., по време на го­лямото земетресение, тя се срутила до основи

Икона от 17 век, с изоб­ражение на светеца в цял ръст, пази новия храм

Михаела Ангелова

От миналото върху Джамбаз тепе към равното на изток, така протича историята на църквата Свети арахангел Михаил в Пловдив, която днес отбелязва своя храмов празник. Тя е спомената в исторически източници за пръв път през XVI век.

При изброяване на християн­ските храмове в Пловдив през 1578 г. немският бого­слов и пътешественик Сте­фан Герлах отбелязал на сед­мо място храм с името „Св. архангел Михаил“. Той се на­мирал под скалите на Джамбазтепе, в някогашното мит­рополитско гробище, от дясната страна на южния вход на сегашния тунел. Нямал своя енория и бил подчинен на митрополитския храм „Св. Марина“.

В средата на XIX в. черквата имала съвсем скромен вид. За нея Константин Моравенов пише, че „…представля­вала едно одайче (стаичка) с четири стени, покрити с ке­ремиди – четири разкрача надлъж и толкоз нашир…без да има нито олтар, нито кан­дило, нито друго черковно нещо…“ Била посещавана само на храмовия празник. През 1853 г., с ктиторството на хаджи Иван Копривщенец, храмът е обновен, но към края на XIX в. се срутил от чести скални свлачища. Завъншния му вид можем да съдим от фотопанорамата на южната страна на Трихълмието, направена през 1874 г. от фотографа Димитър Кавра. Вижда се еднокорабна постройка с притвор и една апсида на олтарната страна. Южната стена е с четири прозореца, с арки и люнети. Южният вход е засенчен с козирка с кобилична извивка, носена от дъговидни конзо­ли. Архитектурата е сходна с другите еднокорабни възрож­денски храмове в Пловдив – „Св. Николай“ и „Св. Пет­ка“ – Стара.

Известна представа за вът­решното обзавеждане може да се придобие от малкото за­пазени детайли, съхранявани в кръщелнята на черквата „Св. Марина“. Това са две части от резбования вероятно към 1853 г. иконостас със за­пазените икони от царския ред на Иисус Христос и св. Харалампий. Има още един проскинитарий с красива дърворезба, вероятно израбо­тен от Димитър Станишев.Иконата в него представя „Събор на св. Архангели“ и сигурно е една от храмовите икони, разказва сайтът на Пловдивската митрополия.

Десетина години преди окон­чателното рухване на стария храм пловдивчани построили нов със същото име в създа­дения веднага след Освобож­дението от Временното руско управление православен гро­бищен парк в източните покрайнини. Строителството започнало през 1880 г. и завър­шило две години по-късно. Главни ктитори са чорбаджи Неделчо Личов – родом от Перущица, и дядо Янко Вра­чански.

През 1928 г., по време на го­лямото земетресение, храмът се срутил до основи. Не са запазени никакви сведения за неговата архитектура. До на­ши дни са оцелели единстве­но две икони – „Иисус Хрис­тос“ и „Св. Богородица с Младенеца“ (1884 г.) от цар­ския ред на иконостаса, съ­хранявани в Пловдивската митрополия. Техен автор е Никола Данчов, по-малък брат на Георги Данчов – Зографина. Запазена е и стара руска икона от XVII в. с изоб­ражение на св. архангел Ми­хаил в цял ръст, вероятно да­рена от руснаци, участвали във Временното руско управ­ление на Източна Румелия (1878-1879 г.). Сега иконата е изложена в проскинитарий на южната стена на черквата.

Единадесет години след раз­рушителното земетресение с дарителството на индустриа­леца Павел Калпакчиев за­почва възстановяване на гро­бищния храм. Той е изграденкато еднокорабна базилика, с една апсида. Наосът е с пло­сък, касетиран таван. Има не­голям притвор и открит нартекс, оформен с четири коло­ни и арки между тях. Новата черква „Св. архангел Миха­ил“ е осветена през 1941 г. Над притвора през 1971 г. е издигната малка изящна кам­банария с купол.

Богато резбованият иконо­стас, владишкият трон и проскинитарият са изработени през 1959 г. от Петър Кушлев. Иконите от царския ред рисува професор Димитър Гюдженов.

Вътрешните стени първоначално били изписани във ви­зантийски стил от руския ху­дожник Николай Ростовцев през 1941 г. Тридесет години по-късно този стенопис бил повреден и Варлаам митро­полит Пловдивски възложил на учениците на Ростовцев – Карл Йорданов, Господин Ге­оргиев и синовете му Коста­дин и Никола да я подновят.