МОН предлага нов подход към дисциплината: първо подкрепа, после санкции

Поощрения, ранно разпознаване на проблемите и специалист, който да следи за личностното развитие на учениците, са сред предложенията на Министерството на образованието и науката за промяна на подхода към дисциплината в училище.
Идеята на МОН е реакцията при проблемно поведение да не започва едва след като ситуацията вече е ескалирала. Предложеният модел поставя акцент върху превенцията, ранната подкрепа и ясните правила, като санкцията трябва да бъде последна, а не първа реакция. Предложенията бяха представени на 18 септември от заместник-министъра на образованието и науката д-р Таня Панчева.
Важно уточнение: това все още не са нови правила за училищата. Мерките предстои да бъдат обсъдени с учители, директори, педагогически специалисти, родители, ученици, социални партньори и експерти, след което да бъдат прецизирани преди евентуални нормативни промени.
Какво се променя в подхода
МОН предлага единна система, в която да има както поощрения, така и предупредителни, корективни мерки и санкции.
Идеята е преди налагането на санкция да има възможност за разговор, подкрепа, предупреждение и корекция на поведението. В същото време училището трябва системно да забелязва и насърчава доброто поведение, усилията и напредъка на учениците чрез различни отличия и грамоти.
Така предложението на практика обръща реда на реакцията: първо да се търси причината и начин за подкрепа, а при системно нарушаване на правилата да следват предвидими последствия.
Самият принцип не е напълно нов за българската образователна система. МОН и в момента определя позитивната дисциплина като подход, който включва изслушване на детето, търсене на причините за поведението и възможност за усвояване на добри поведенчески модели. Действащите правила предвиждат санкции след изчерпване на останалите механизми за мотивация и преодоляване на проблемното поведение.
Нов специалист ще координира проблемите с поведението
Сред предложенията е във всяко училище да бъде определен специалист по личностно развитие, като МОН препоръчва тази функция да бъде поета от заместник-директор.
Той ще има задача да координира взаимодействието между ученици, учители и родители, когато възникват проблеми с поведението. Сред функциите му ще бъдат още подкрепата за социалните умения, участието в училищния живот, отношенията с връстници и учители, както и насърчаването на талантите и изявите на учениците.
Всеки ученик с електронна карта за развитие
МОН предлага и надграждане на НЕИСПУО с електронна карта за личностно развитие на ученика.
В нея трябва да бъдат обединени данни в три основни направления – поведението, социалните умения и личните постижения и таланти. От министерството посочват, че подобна информация и сега съществува в системата, но идеята е фокусът да се измести по-силно към силните страни на детето.
Оценяването ще се прави веднъж на срок и според предложението трябва да бъде максимално улеснено, така че да не увеличава административната работа на учителите.
МОН иска да хваща по-рано риска от отпадане
Друг акцент е по-ранното разпознаване на учениците, които са в риск да отпаднат от образователната система.
За целта се предвижда по-активна работа със семейството и по-добра координация между училищата, социалните и здравните власти, общините и органите на реда.
МОН, Министерството на труда и социалната политика и местните власти ще участват в междуинституционална работа по темата. Паралелно се създава и национална електронна система на МТСП, която трябва да подпомогне ранното идентифициране на риска и предприемането на мерки за задържане на децата в образователната система.
Предложение, а не окончателна промяна
Предложеният модел предстои да бъде подложен на обществено обсъждане. МОН заявява, че преди изработването на окончателния вариант ще бъде проучен и международният опит и ще бъде използвана европейска експертиза в областта на приобщаващото образование, превенцията и подкрепящата училищна среда.
Тоест засега няма нова „оценка за дисциплина“ или автоматично ново наказание за учениците. Има пакет от предложения, чиято цел е да промени начина, по който училището реагира на проблемите – от реакция след нарушението към по-ранно разпознаване, подкрепа и ясни последствия при системно нарушаване на правилата.





