Мнения

Лифт до Бунарджика – това със сигурност е някаква шега

Идеята за въжен лифт до върха на Бунарджика се появи отново в общественото пространство – при това не в някоя маргинална фейсбук страница, а като реална общинска идея, за която ще загубим 200 000 евро. Община Пловдив официално ще изхарчи тези пари за проектирането, а надяваме се няма да пристъпи и към изпълнение на този абсурд, за който ще потънат милиони.

Това не може да бъде сериозно. Качването от Търговската гимназия до върха на тепето отнема не повече от 10 минути. Лифтът не е телепорт от Стар Трек – качването, слизането и возенето отнемат време – и в крайна сметка ще изхарчим няколко милиона лева само за да спестим 5-6 минутки. Сериозно ли? Не, това трябва да е някаква шега.

Зад тази шега трябва да стоят истински имена – не общински предприятия, дирекции или друго подобно, а конкретни хора, на които тази щура идея да хвърли в канала (за щастие – няма да изтекат, защото каналът е запушен с клони) 200 000 евро. Разбира се, няма да разберем кой е авторът на тази хрумка, но поне ще знаем за всички в общинската власт, които не са казали „спрете, това е тъпо“.

И наистина, това ли е най-важното? Да, тази фраза обикновено се използва по популистки начин за критика, защото е като жокер, който можем да ползваме против всеки един разход. Но в случая става дума за конкретна идея – да облагородим Хълма на Освободителите. В дни, в които за всички е очевидно покъртителното състояние на зелената система в града да насочваш 200 000 евро за проектиране и потенциално милиони за строеж на лифт, е истинско безумие. Гнили дървета падат, висят клони навсякъде поради недостиг или неумение на хора, други здрави дървета се кастрят от хора без нужните познания и от здрави стават болни, и вместо да се опитаме да оздравим тази система, ще правим лифт. Сериозно ли?

Някой от тази администрация ходил ли е изобщо на тепето? Някога. Веднъж. Ако като цяло алеите са в прилично състояние, то определено на много места се нуждаят от поддръжка, от заздравяване на подпорни стени, от естетическо оформяне. И извън основните алеи – някой от тази администрация минавал ли е изобщо от югозападната страна на тепето – или по-другите пътечки, които не са главната алея – в живота си? Лифт? Сериозно ли?

Да не отваряме дума за останалите хълмове и висящите отвсякъде изпочупени клони, висящи с месеци по Сахат тепе, където е страшно да се разхождаш, има десетки изсъхнали дървета, които само чакат да паднат върху някой преминаващ гражданин. Лифт? Трябва да е някаква шега.

И наистина – това ли е най-важното? Огледайте се – градският ни транспорт е обект за подигравки в цялата страна, но ще правим лифт. Как ще отидем до този лифт, с десятката, която минава три пъти през деня ли? С рейсовете с шофьори, които не само, че не знаят какво е „Бунарджика“, а не знаят и български език? Лифт? Това трябва да е някаква шега.

Но в крайна сметка може би е разбираемо. Град, който напълно стоически приема автомобилите да са цар, нощните гонки – стандарта, всъщност може би иска да се изфука с това: качете се на върха на Бунарджика, за да чувате отлично шумните автомобили – от бул. „България“, до Кичука, акустиката е прекрасна. И, разбира се, понеже се грижим за вашето здраве – не е нужно да спортувате или изобщо, да се движите, ще се качите на Бунарджика с лифт, защото изисква огромни физически усилия да вървите 10 минути пеша.

Лифт на Бунарджика днес е като на свинче – звънче. За съжаление, не е шега.

Теодор Караколев

Пише по темите, свързани с културата, културното наследство и история… More »

Един коментар

  1. Всъщност такива мераци и идеи е имало винаги, от много „управници“. Сега обаче виждаме един смелчага, който подреди своите приоритети и извади това най-отпред. И не е шега, поръчката е обявена. Но идеята си заслужава, опъваме жици из целия град и решаваме проблема с транспорта.

Вашият коментар

Are you human? Please solve:Captcha


Back to top button
Изпрати новина