Възобновиха дело за убийство от преди 20 години без да информират подсъдимия

Стайко Тодоров е осъден на 8 години лишаване от свобода при строг режим

Подсъдимият не е информирам за възобновеното дело и не е имал право да обжалва

Доказателствата по случая са противоречиви

Пловдивският апелативен съд разгледа жалбата на Стайко Тодоров срещу произнасянето на Хасковския съд, с което той влиза в затвора за убийство, извършено през май 1997 година. Тодоров твърди, че не е извършил тежкото престъпление. Той жали освен строгият режим, при който излежава присъдата си, но и целите процесуално следствени дейности, които според него са в разрез с Наказателния кодекс. 

Обвиняемият демонстрира знания в съдебната зала, като личните му изказвания пред съда бяха по-добре подготвени от тези на неговия защитник, който очевидно не бе наясно за какво точно е съдебното дело. Защитата на Тодоров първоначално счете, че се обжалва присъдата, но в последствие научи от съдебния състав, че се разглежда жалбата на неговия клиент спрямо неуведомяването на Тодоров относно възобновеното дело.

„Тази присъда е в нарушение на закона. Едва преди две седмици получих съобщение от пловдивската прокуратура, което гласи, че е постановено моето уведомяваме за възобновяване на делото от преди месеци, но аз не съм информирам. Искам отговор как се е случило това?“, обърна се обвиняемият към прокурора. По този начин, решението на съда не може да се обжалва, а Тодоров иска възобновяване на делото, тъй като е сигурен в невинността си. 

Ето какво разказа негова близка, Славка Динева, за случая без редакторска намеса:

Стайко Иванов отива на Пловдивският панаир да гледа летателни машини и решава да се върне в Кърджали на автостоп на 11.05.1997 година. Около час, в близост до автопатрул, той маха за стоп. Спира му македонски микробус, пътуващ за Турция, с водач Киро ТОдоровски. И както става в такива случаи, между него и шофьора се завързва нормален разговор. 

По-късно македонецът качва и втори пътник в микробуса. Когато Стайко казва на шофьора да спре, за да продължи към Кърджали, вторият качен пътник вади оръжие и стреля по шофьора в движение и катастрофират. Убиецът избягва, а Стайко тръгва да търси помощ и е в абсолютен шок от това, че е станал неволен свидетел на убийство. 

Пристигналите полицаи първоначално разглеждат случая като ПТП, въпреки, че Стайко им казва, че е стреляно, но те не му вярват, поради силното му шоково състояние. Едва при аутопсията се разбира, че е имало изстрел и реакцията на досъдебните органи е да арестуват Стайко. Държат го в Хасковският арест 7 месеца. Отказват му адвокат и разпит пред съдия, въпреки неговите искания. Принуждават го да подпише показания, различни от неговите и впоследствие съда ги разглежда в негов ущърб. 

Още първият месец Хасковската прокуратура се отървава от микробуса като го връща на наследниците и така заличава доказателства и прегражда пътят на Стайко да се защитава. 

В микробуса са открити празни тайници и никой от разследващите не е работил в тази посока и не е изследвал личността на убития македонски гражданин Киро Тодоровски. Според Стайко, хасковските полицаи са манипулирали доказателства – стреляно е по ноктите му и от там идва разликата в химичния състав на барута. 

В нито един стадии от делото не изяснен въпроса каква е връзката между Стайко и куршума, убил македонеца. Има още доказателства за невинност, които са пренебрегнати от съда, който и същевременно тълкува превратно доказателствата. Стайко се разболява в ареста и едва не умира там, след което го освобождават. 

На 20.12.2005 год. делото е прекратено от хасковската прокуратура поради липса на доказателства и с всички реквизити на влязло в сила постановление за прекратяване на дело. 

През 2006 год. Стайко решава да съди България по закона ЗОДОВ. Изненадващо Пловдивската апелативна прокуратура възобновява спряното дело, без да го уведоми за това и без да му даде възможност да обжалва. Научава, че ще го съдят 6 месеца след това. В постановлението за възбуждане на дело, в заключителната му част, се съдържа абсурдното изречение – "не следва да му се връчва". 

Осъден е на всички инстанции на 8 години затвор. В единия случай доказателствата са негодни за дело, а във втория случай са годни той да бъде осъден. Делото е пълно с правни абсурди и процесуални нарушения. Целта ни е връщане на делото, отговори на въпросите, поставени от Стайко в жалбите му, на които никой съдия не е отговорил, но има присъда.