Димитър Дренски отказал на Царя да стане министър

Бащата на Димитър Дренски доставял оръжие при подготовката на Априлското въстание

Пловдивчанинът  бил приятел на държавниците Едуард Ерио и Кемал Ататюрк

Владимир Балчев

Пред входа на Сорбоната в Париж имало плоча, върху която се изписвали имената на забележителните студенти. Та там в началото на ХХ век се появило и името на пловдивчанина Димитър Дренски. Казват, че Дренски бил най-добрият специалист по френски език у нас. Освен това знаел още перфектно немски и английски. Трябва да е разбирал и турски, защото бил добър приятел на Кемал Ататюрк, а в Пловдив оглавил Българо-турското дружество.

Димитър Дренски другарувал и с големия френски държавник Едуард Ерио, два пъти министър-председател и още два пъти председател на Националното събрание на Франция. През лятото на 1933 г. Ерио пристигнал в България. С него неотлъчно бил Димитър Дренски. Пловдивчанинът успял да доведе високия гост в Пловдив, за да му покаже приказната гледка от върха на Сахат тепе, къщата на Ламартин и забележителните постройки на Стария град.

Фамилията Дренски е една от най-известните под тепетата. Стефан Дренски, бащата на Димитър Дренски, е тайнственият българин, доставял оръжие за Априлското въстание. В неговата къща отсядал водачът на бунта Георги Бенковски. Заради тази своя дейност бил осъден на смърт от турските власти. Спасила го от обесване голямата благодетелка на българите Лейди Странгфорд. Година по-късно турците за втори път го осъдили на смърт. Оцелял се по една случайност.

След 1908 г. Димитър Дренски започнал работа като адвокат в Пловдив. Бил един от водачите на Демократическата партия в града. Няколко години по-късно бил привлечен и в централното бюро на партията. Избиран е за депутат, оглавявал интерпарламентарната група на Народното събрание. През 1934 г. българският цар Борис ІІІ предложил на Дренски престижния пост министър на външните работи, но пловдивчанинът отказал. Каквото мислел, това и казал, без да държи сметка за последствията. Обяснил, че като демократ не може да участва в правителство, дошло на власт чрез преврат. Защото превратът е насилствен акт, а където има насилие, няма демокрация.

Най-забележителната изява на Димитър Дренски като юрист е през 1927 г., когато защитава интересите на Пловдив пред Първата гръцко-българска емиграционна подкомисия. Благодарение на задълбочените си проучвания, той доказва, че пловдивските църкви не са еднолична собственост на гръцката духовна община, тъй като са  изградени предимно с даренията на българските еснафски сдружения и богати български търговци. Тези сведения били потвърдени и от гърците, които останали да живеят в Пловдив след 1906 г., когато голяма част от техните сънародници напуснали града.

През 1941 г. полицията започнала да запечатва радиоапаратите в Пловдив. Единственото радио без печат било на Димитър Дренски. Като докладвали на полицейския началник, той махнал с ръка: ”И да го запечатаме, той пак ще го разпечата!” Веднъж, като видял, че покрай къщата му се навърта някакъв таен агент, Дренски пуснал високо радиото, нагласил апарата на Радио Лондон и, като започнали новините, отворил  широко прозореца. Съпругата му се вцепенила. “Нека да слуша и той! Да се учи!” – казал спокойно Димитър Дренски и излязъл на терасата. Жената на Дренски също била от известен род. Неин баща е Иван Стефанов Гешев, един от първите кметове на Пловдив. След него делата на града били поети от Петко Каравелов, създател на Демократическата партия.

Димитър Дренски се стряскал единствено от проблемите със сърцето. Но пък и той не го щадял – товарел се непрекъснато с работа, а на всичко отгоре пушел непрекъснато. Цигара след цигара, криза след криза – така я карал Димитър Дренски до края на дните си.