Правят ли 30 птички културна пролетна революция?

Обществото е будно и иска решения. Гражданите очевидно няма да стоят и мълчаливо да гледат как някой им отнема Пловдив

Стефка Георгиева

Винаги съм си мислела, че ако Апокалипсисът достигне Пловдив, то ще започне с разрушаването на наследството ни. На всички онези красиви сгради, паметници и емблеми, които са лицето на Пловдив и без които ще сме един обикновен и скучен град, лишен от същността и духа си. Страшно е, че това започна да се случва. Но вярваме, че можем да го спрем.

Мина седмица от церемониалното убийство на една сграда- паметник на културата. И месец от събарянето на друга една, за която сякаш никой не иска да говори. Дори главният архитект на града ни отказа коментар по темата с думите: „Не ме занимавай с глупости. Не ме интересува“. Но колкото и да се опитват институциите да потушат общественото негодувание, разменяйки си документи, за да се защитят, вълната се надига и събира все по-голяма сила с всеки един изминал ден. Обществото е будно и иска решения. Гражданите очевидно няма да стоят и мълчаливо да гледат как някой им отнема Пловдив. Темида не е съдът, а гласът на обществото. И то се произнесе снощи в Артнюзкафе. Чу се гласът на ЗАЕДНО-то. Събирането бе напълно неформално, обедини различни хора с различни интереси, които се присъединиха към инициативата и са готови да предприемат мерки, за да бранят града си от агресивни бизнес интереси и институционална немощ. Те се водеха от онова „Не думи, а дела трябват”.

Нищо „по-страшно” няма от гневен човек, особено ако той е интелигентен и здраво мислещ. А такива, оказва се, има много сред нас. Някой каза вчера, че 30 души няма как се справят сами с цялата лудост, която вилнее из павираните улици. Но те не осъзнават, че не са сами. Аз смятам, че 30 птички културна пролетна революция могат да направят. И я правят. Тези 30 птички са подкрепени от цялото пловдивско ято. Може и да имаме няколко загубени битки, в които гласовете ни останаха като глух екот, нечут от никого, но не можем да си позволим да загубим войната! Това заявиха хората от Инициативния комитет снощи. И обещаха да действат. Аз съм с тях, а вие?

Грешки се правят, факт е, човешко е. Човешко е и да се поиска прошка. И в контекста на днешния ден – Сирни заговезни, ми се струва по-удачно то всякога, допусналите това да се случи, да поискат прошка от гражданите, за да можем да съградим ЗАЕДНО един по-здрав и по-силен град, в който всички сме на една страна – интересът и развитието на Пловдив.