Само 31 процента от българите казали, че са щастливи. Защо „само“? Та това е фантастичен процент, ако гледате, слушате и четете за живота около вас
Любомир Минчев
Ние не се обичаме, това е очевидно. Дори не се уважаваме, което е значително по-лесно. Ние откровено се мразим, което е най-лесно Достатъчно е да поровим, в който да е форум, където наред с оценките за обществената и политическата ситуация в страната, си правим и безпощадни портрети един на друг. Оказва се, че сме големи нещастници, но това го показват и всички класации.
Даже не е необходимо да ровим във форумите на медиите, а да се задоволим със самите медии. Заради стила и езика на нещастниците , които ги покровителстват, един господин с папионка дори подаде оставка. Гого Лозанов другаде го стяга чепикът, но това е друг въпрос.
Преди 117 години същото е видял Константин Иречек, добър познавач на българите. Той пише: „ Всеки иска да стане министър. Във време, гдето всички трябва да се заловят за усърдна работа, за да уредят и възвисят Отечеството си, занимават се с дребни лични препирни. Свидетелство за това са тукашните вестници, които в Европа са съвършено без пример по своят си див език и стил. Няма възторг, няма самоотвержен патриотизъм, няма горещата любов за истината и за доброто, няма съгласие (рядко можеш да намериш тука няколко души приятели: единът мрази другия и няма по между им съгласие)…“
Големи нещастници сме. Но колко големи?
Време е да се появи новото изследване на световния индекс на щастието. Миналата година бяхме на 138-о място от 158 проучени държави. Тогава исках да видя какво е в Бурунди,Того, Бенин и Руанда. Искам да разбера какво е онова, което прави тези държави по-нещастни от България. Искам да разбера защо им е накривена шапката на тия в Бурунди и Руанда, та се броят на по-големи нещастници от нас. Това не е възможно. Не приемам това място в класацията за нормално и очаквам корекции в новото класиране.
Достатъчно е да чуете как говорят политиците ни сутрин и вечер – като политици на най-нещастната страна в света. Достатъчно е да видите т.н интелигенция как вечно мрънка и оплаква съдбата си – как едно време им държали и гърнето, а сега им го ритнали и се напикават в гащите. Как не си харесваме футбола, балета, тотото, как сме омерзени от самите себе си. Как чакаме цял живот някой да ни мине отзад и да ни оправи.
По цял ден от екрана ни се зъби една ревяща нация, обрасла в мазоли, които няма начин да не настъпиш. Е как, по дяволите, в Того и Руанда ще има по-големи нещастници. Айде да се мерим тогава, а не да ни пробутват класации, в които сме на толкова престижно място. Има нещо сбъркано.
Само 31 процента от българите казали, че са щастливи. Защо „само“? Та това е фантастичен процент, ако гледате, слушате и четете за живота около вас.
Мрежата за решения за устойчиво развитие (SDSN) , която следи индекса на щастието, е съставена от хора от академичните среди, правителствата и частния сектор. Тези хора ни шокират с още един факт – спрямо периода 2005-2007 г. България през 2015-а е отчела подобрение в индекса си с 0.375 пункта и се нарежда на 33-то място в класацията за промяната в усещането за щастие.
Разбирате ли колко напредваме – 0,375 пункта за седем години. Как е станала тая работа?
Ха, ха, Anti-Burek, ти си прекрасния пример и диагноза за сьстоянието на обществото ни.Поведенчески девиации и атавистичен „анти-комунизъм“.Разбира се, изключвам възможността да си обикновен,прост трол, но и да пикаеш, и да не пикаеш, „комунизмът“ и „комунистите“ продължават в много по-зловещи размери,но под друга „марка“, а ти и чичака, онанистично се самозалъгвате и „лъжете“ другите, че не сте такива.
Ние не се обичаме, това е очевидно. Дори не се уважаваме, което е значително по-лесно. Ние откровено се мразим, което е най-лесно. (Повече няма какво да се добави тука…)
Пикая върху платения комунист отодлу и аплодирам статията и автора й !! Истината боли, нали , дрОгари на комунизма? Заради 50 години комунистически ужас сме на 150-то място и продължааме да дълбаем дъното!
А бе чичка, тая претоплена статия не я ли публикува преди няколко седмици.Това не е въпрос. Или викаш има рекламации от тия, дето казват какво трябва бъдем в мутренския, но ваксиниран свят“. Иначе, „нещастници“ сме, щото сме пълни комплексари,а пък като ти четем „статийките“, става ясно, че ти си един от видните ни провинциални представители. Надявам се искрено да ти приемат CV-то в ПиГ ТВ и да бьдеш най-накрая обгрижен и обграден от „шастници“.