Контрапротестиращи искат Сталин, дирижирани от управляващиПод тепето
Политическата класа раздели България днес. Направи онова, което малцина очакваха- хвърли българи срещу българи на противоположни барикади пред низкото вече Народно събрание. Низко, да! Защото онова, което се случи на жълтите павета е чиста, абсолютна низост за онези, които го предизвикаха и организираха. И които дадоха заявка, че ще държат властта до последно. До кръв. Но не тяхната, а на хората по улиците. С другаря Сталин вперед към нова петилетка! Това сякаш ни казва снимката в Туитър на мъж от село, превзел организирано и с автобус столицата в камуфлажна униформа с шапка и портрет на Сосо Джугашвили. Днес управляващите реабилитираха тоталитаризма, терора, Сталин, омразата. Гласуваха „За“ бюджета и „Против“ гражданския мир. Казаха официално „Да“ на насилието. Дано го осъзнават!
Грозно и тъжно, и страшно е точно в момента, в който безработицата расте дори в туристическия и земеделския сезон, икономиката е в колапс и сме на път да влезем отново в рецесия, а НОИ всеки момент ще издъхне, ние да сме навън, баби срещу внуци, възрастни без надежда срещу по-млади с идеи, момчетата от Джебел срещу момичетата от Надежда. Губим време и сили в безсмислен, измислен конфликт, който бетонира фундамента на злото. А можехме вече да поправяме България, пише Нервната акула в блога си.
С днешното зловещо театро политиците, всичките политици, дадоха да се разбере, че третират България като своя, лична собственост, в едно с хората. Че страната, институциите, ведомствата, нацията, благата…всичко си е тяхно по презумпция. Че им се полага по право, по история. Че са царе в дирижирането на масите, на събитията в големия спектакъл.
Но и това не е толкова страшно, защото все още има неемигрирали психиатри. Най-страшна и заразна е думата, която се използва за всеки и всичко извън рамката днес в България- „Платен“. Тя е гангрената, която ни разяжда. Схващането, че всичко има цена и следователно се продава или вече е спазарено. И демокрацията, и жълтите павета, и гражданското общество, и свободата на словото дори. Че всичко е предложено, платено и изконсумирано. Наричат ни платени журналисти, тъй като отразяваме платените протестиращи, с платените мегафони, платените фейсбук акции, платените транспаранти, платени деца и кучета, с нашите платени обективи, платени диктофони, купени пера и мисли. Наричаха ни така и зимата, наричат ни така и днес. Така ни зоват онези, за които тази дума е начин на живот. Кой ви плати? Колко ви платиха? Как ви платиха? Кога ви платиха? Питат тези, които са свикнали да купуват вярност и вот, протестиращ и констрапротестиращ, новина и журналист. Но забравят, че сергия за продажба на морал и свободолюбие няма открита. А ако и това се случи- значи вече ни няма, всичко е свършило!
