Любов по време на холера
Георги Станилов
Според някои хора зимата е сезонът на любовта, или по-скоро на промяната в нейното количество.Септември е месецът на равносметките особено в емоционален план, това е една от основните причини да ви предложим именно тази книга в която емоциите надживяват времето. Oгромният брой съвременни автори изиграха ролята на огледало, в което днешният читател вижда нуждата от добрата стара класическа литература, която липсва напоследък в повечето модерни книги.Предимството на класиката е,че докосва част от самите нас и ни кара да откриваме себе си в героите от произведението.
Съвременните писатели пишат или описват комерсиалните-модерни неща от ежедневието. Автори като Маркес, Флобер, Цвайг, Хемингуей бяха заменени с лека ръка не без помощта на масираната реклама на книги със съмнителна художествена стойност. Ние обаче предлагаме едно завръщане към класическата литература с Любов по време на холера на Маркес.
Книгата е като емоционална дисекция на една ферментирала любов, запазила се във времето благодарение на енергията на несподелените чувства при жената и намирането на достатъчно на брой (650) сексуални обекти-заместители от мъжа – в случая – Флорентино. Именно той търси изход от железния си любовен херметизъм в който го е заключила липсата на Фемина, и дори след 50 години силата на емоциите, свързани с нея, са останали непроменени. На финала Флорентино се е превърнал в емоционален хамелион, и Маркес споделя една от основните идеи на цялата книга, а именно: Флорентино Ариса научи нещо, измъчвало го неведнъж, без да знае защо: че можеш да бъдеш влюбен едновременно в няколко жени, и във всяка със същата мъка, без да си предател към никоя. Останал самотен сред навалицата на пристанището, във внезапен пристъп на гняв, той си казва: Сърцето има повече стаи и от публичен дом.
А, някой си Бегбеде беше написал, че любовта траела само три години!
