На извънредно заседание днес депутатите ще обсъдят проект на решение за предприемане на действия по изграждането на 7-и и 8-и блок на площадка № 2 на АЕЦ „Козлодуй“, според публикуваната на страницата на парламента програма. Вносители са Бойко Борисов, Делян Пеевски, Кирил Петков и Делян Добрев, пише БТА.
С това решение Народното събрание (НС) възлага на Министерския съвет да предприеме конкретни стъпки по изграждането на 7-и и 8-и блок на АЕЦ Козлодуй с технология АР 1000. Предвиден е конкретен график за реализация на проекта. Първите стъпки са свързани с увеличение на капитала на „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ ЕАД с до 1 500 000 000 лв. чрез увеличение на капитала на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД. „АЕЦ Козлодуй – Нови мощности“ ЕАД е възложило на „Westinghouse Energy systems” LLC, клон България изготвянето на „Front End Engineering and Design” (FEED) за нова ядрена мощност на площадката на АЕЦ Козлодуй. Очакванията са този етап да приключи през април 2024 г., като проучването ще даде предварителна оценка на капиталовите и оперативните разходи на проекта.
Български енергиен холдинг ЕАД разполага с финансови ресурси, чрез които да увеличи капитала на проектната компания, целта е да бъде осигурено финансирането, необходимо за стартирането на следващия етап от инвестиционното намерение за изграждането на нова ядрена мощност, при което ще бъде възложен договор за изготвяне на същинския инженеринг, в т.ч. и технически проект.
С първото гласуване на промени в Закона за контрол по прилагане на ограничителните мерки с оглед на действията на Русия, дестабилизиращи положението в Украйна, чието първо четене също е в програмата, се предлага енергийните вноски, дължими при внос и транзит на природен газ с произход от Русия да отпаднат до въвеждане от правото на ЕС на изрична регламентация относно определяне произхода на природния газ.
НС ще обсъди на второ гласуване още Законопроект за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) за 2024 г. Здравноосигурителните приходи за 2024 г. са разчетени с ръст от над 1,1 млрд. лв. спрямо приетите със Закона за бюджета на НЗОК за 2023 г. Приходите от здравноосигурителни вноски, събирани от Националната агенция за приходите, са с ръст над 593 млн. лв., в т.ч. са отчетени ефектите от увеличения размер на минималната работна заплата (от 710 лв. на 780 лв. от 1 януари 2023 г., от 780 лв. до 933 лв. за 2024 г.), ефектът от повишаването на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица от 780 лв. на 933 лв., (което все още не е прието в бюджета на ДОО), отразен е ефектът от увеличаване на максималния осигурителен доход от 3400 лв. на 3750 лв.
На второ четене ще бъде обсъден и Законопроектът за държавното обществено осигуряване за 2024 г. В него е заложено минималният осигурителен доход на самоосигуряващите се лица от следващата година да е 933 лв. Проектът предвижда също от 1 юли 2024 г. всички пенсии, отпуснати до края на 2023 г., да се осъвременят с 11 на сто. От същата дата минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст, при пълен осигурителен стаж, ще се повиши от 523,04 лв. на 580,57 лв. Максималният размер на получаваните една или повече пенсии се запазва на 3400 лв. Социалната пенсия за старост ще се увеличи на 307,07 лв.
Парите на Касата и на ДОО бяха в програмата на НС миналата седмица, но в четвъртък и петък пленарни заседания нямаше. В четвъртък – заради протест в пленарната зала на опозицията, а в петък управляващите не се регистрираха.
