Криптобанката Nexo съди България за рекордната сума от над 3 млрд. долара, обявиха от дружеството в сряда. Това е най-големият подобен иск срещу страната на база на публично известната информация за арбитражните дела, пише Mediapool.
„Размерът на арбитражния иск се определя от значителните материални и репутационни щети, резултат от действията на държавните органи по време на вече прекратеното, репресивно разследване срещу компанията, нейните служители и ръководители. Очаквано, обвиненията се доказаха като несъстоятелни, а досъдебното производство намери своя логичен край поради липса на престъпления“, твърдят от компанията.
Искът на Nexo AG – швейцарско подразделение на базираната на Каймановите острови Nexo Capital, вече е внесен в секретариата на Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID) към Световната банка във Вашингтон, съгласно международните спогодби за защита на инвестициите. Интересите на Nexo пред трибунала ще бъдат представлявани от престижната американска кантора Pillsbury Winthrop Shaw Pittman LLP.
В края на миналата година Софийска градска прокуратура (СГП) прекрати наказателното производство по делото Nexo. Наблюдаващите прокурори стигнаха до извода, че няма извършено престъпление.
Акцията срещу криптобанката започна в началото на 2023 г. В производството бяха обвинени четирима души – Антони Тренчев, Коста Кънчев, Траян Николов и Калин Методиев. Според тогавашното мнение на прокуратурата те са участвали в престъпна група за пране на пари, данъчни престъпления, компютърни измами и банкова дейност без лиценз.
Бившият главен прокурор Иван Гешев подозираше, че собствениците на Nexo участват в „оперативки“ на други обвиняеми в сръбската столица Белград заедно със собственика на фалиралата КРБ Цветан Василев.
През септември Софийският градски съд (СГС) отмени заповедите за арест на двама от собствениците на криптобанката – Антони Тренчев и Коста Кънчев, с аргумента, че преди да бъдат издадени заповедите, не е направен никакъв опит двамата да бъдат призовани, въпреки че имат известни адреси в Обединените арабски емирства.
Около казуса с Nexo имаше и втори, политически сюжет. Оказа се, че формацията „Да, България“ е получила близо 400 000 лв. като дарения от 15 служители на Nexo през 2021 г. и 2022 г. Повечето от физическите лица дарили приблизително по 20 000 лв.
Акцията на българската прокуратура миналата година съвпадна и с новината за солидни глоби и неустойки на стойност 45 млн. долара, наложени на Nexo Capital Inc. от американската Комисия по ценните книжа и борсите на стойност заради предлагане на нерегистриран продукт за криптозаеми на дребно.
Криптокредиторите действат като банки за криптосвета, предлагайки на клиентите лихва върху криптовалутите, които депозират в платформата.
По повод случая с Nexo Ройтерс коментира, че има и други случаи, в които американските регулатори да са предприемали мерки срещу предполагаема незаконна дейност на водещи криптофирми, но е необичайно криптофирма съди държава заради обезщетение за разследване, което е прекратено.
Казусът с арбитражния иск на Nexo идва насред тежък конфликт около начина, по който държавата се защитава по международни дела. Причината е лобистка битка за това кои адвокатски кантори да поемат държавната защита. Финансовият министър Асен Василев успя да издейства създаването на междуведомствен координационен съвет, който да решава тези въпроси с цел да изземе темата от ръцете на досегашната дирекция „Съдебна защита“ в МФ. Той бе критикуван в парламента, че зад тези действия прозират лобистки интереси, каквито пък Василив твърди, че са налице в подчинената му дирекция.
„След като проучихме случая в дълбочина, вярваме в силата и бъдещия успех на иска на Nexo“, споделя Матю Оресман, управляващ съдружник на лондонския офис на Pillsbury LLP. Дебора Ръф, ръководител на арбитражния отдел в международната кaнтора, допълва: „Очакваме с нетърпение да представляваме нашите клиенти в следващата фаза на тази битка за справедливост“, гласи прессъобщението на Nexo.
Според него „атаката“ на органите на държавата е била съпътствана от „сериозна медийна кампания срещу компанията“ и „масово тиражиране на неверни твърдения“, които са причинили колосални щети върху дейността и международната репутация на Nexo. Инвестициите на компанията в България са претърпели загуби в големи размери, а значителни бизнес възможности в глобален мащаб са пропаднали.
Спряна бе съвместната работа на Nexo с три от най-големите американски инвестиционни банки по първичното публично предлагане на акциите на компанията на знакова фондова борса в САЩ. Оценката на Nexo, дадена от тези банки тогава, е между 8 и 12 милиарда щатски долара.
Осуетено е било подписването на дългосрочно сътрудничество на Nexo с един от най-популярните европейски футболни клубове с над 330 милиона привърженици в цял свят.
„Цел на колаборацията бе създаването на ексклузивен, съвместен, новаторски финансов продукт, осигуряващ достъп до потенциала на дигиталните активи на милионите фенове на футболния гранд“, твърдят от Nexo.
„Сега, след като самата българска прокуратура оневини Nexo, дойде време да поискаме справедливост и обезщетение за нанесените огромни репутационни и финансови щети. Вярваме, че с нашите действия ще покажем на властимащите, че властта и отговорността са неделими и подобен произвол не може да остане без последствия. Това ще бъде както изстрадана и справедлива реабилитация за Nexo и служителите ѝ, така и ключова стъпка към една по-прозрачна и добра среда за развитие на държавата, която ще бъде в полза както на българския бизнес, така и на цялото общество“, коментираха още от компанията.
Nexo съобщава още, че възнамерява да дари до 20% от полученото обезщетение от държавата за най-силно нуждаещите се и пренебрегвани сектори в страната – детското здравеопазване и образование, става ясно още от прессъобщението. Основен приоритет ще бъде подкрепа за изграждането на така необходимите детски болници и отделения в България, както и различни инициативи за повишаване конкурентоспособността на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ на глобалната образователна сцена.
