Николета Лозанова
Реших да напиша тези редове, без да отговарям на нечий въпрос, въпреки, че в пощата ми [email protected] се струпаха десетки. Обещавам, че ще се опитам да отговоря на всяко от тях. Пожелах да обърна внимание на всички Вас, които пълните коментарите под текстовете ми. Обръщам се с уважение към всеки един, тъй като явно има отношение към мен. Но се питам. Каква е тая абсолютно ненужна злоба бе хора? Не мога да разбера как толкова много енергия се пръска на вятъра, в ругатни срещу някого, когото дори не познавате. Малкият форум, който се е заформил в рубриката ми, доказва само едно- омразата е по-силна от обичта, злобата надделява над добрината, завистта бие с класически резултат добродетелта, а тъмнината ни обгръща отвсякъде. Не ме обижда нито една псувня, нито един епитет или сравнение. Настроението ми не може да бъде скапано от някой си, скрил се зад псевдонима “Истината”, който сякаш се събужда с идеята да ме разгроми с едно “кучко” за “Добро утро”. “Истината” явно не разбира, че моето утро няма да стане лошо заради неговата ругатня. Аз съм щастлива, наясно съм със себе си, харесвам начина си на живот и знам със сигурност, че и на него би му харесал, ако бе на мое място. “Истина” трябва да знае и друго- той ме ласкае ежедневно. Осъзнах, че съм станала част от неговия свят, вътре в живота му съм, влезнала съм под кожата му по един или друг начин. Направлявам няколко минути от ежедневието му, в които той е седнал зад клавиатурата и чатка поредната псувня по мой адрес. Той дори може да има талант за писач, но жлъчността бие по таланта му. Може и да умее да обича, но омразата винаги надделява. Може да бъде добър, но завистта, преливаща плавно към адска злоба, го очерня. Наясно съм- злобата и завистта направлява живота ни. Но любовта ни прави щастливи и го осмисля. Аз съм силна и не обръщам внимание на злоба и завист, защото обичам и съм обичана. Пробвайте и вие, няма да съжалявате.
