Май е по-лесно да не правиш нищо, да не работиш и да не се опитваш да промениш средата, тъжно констатира художникът
Все пак обаче смисленото и доброто имат повече сила, нужно е малко време и обединение
Художникът Атанас Хранов седна на оплисканата си с черна боя авторска пейка, която сътвори с много любов и емоция по повод 100-годишнината от рождението на Борис Христов. Нямаше как маестрото да пусне иначе традиционната си очарователна усмивка, тъй като очевидно огорчението от срамотния акт е огромно. Наско, за боята като символ, за Пловдив, за задните колела и Заедно пред Иво Дернев.
С какво усещане дойде тук снощи, след като научи от нас за случилото се?
Снощи, като го видях, направо ме заболя коремът. Това бе най-грозното нещо, което съм очаквал да видя, и като реакция, и като някакъв жест, който със сигурност не е продиктуван от естеството на работата ми. Това е чисто и просто едно криминално деяние, според мен. Видя се и се разбра, че има някакъв човек, на който това нещо му пречи. Според него тука се събират наркомани, изнасилват се хора, което е пълен абсурд. И сега, в това състояние на скамейката, виждаме, че хората си я обичат, идват, сядат, общуват или си почиват въпреки черната боя. Слушат музика, когато тя е пусната. Това се случва във време, в което не би могла да пречи на който и да е, а и звучи твърде деликатно. Мястото е осветено добре, отворено е, вижда се отвсякъде, така че не виждам кой с тъмни и лоши намерения ще седне на тази пейка и ще я ползва за нещо друго освен като пейка. Ако сме тръгнали така, трябва да забраним парковете и градините навсякъде в града.
Ти вложи много емоция и любов в този проект, но насреща получи доста агресия. Какво е цялостното чувство у теб покрай дългото говорене на разни хора по повод това, което сътвори?
Остава убеждението, че е много по-добре и много по-лесно да не правиш нищо, което касае обществена среда и изобщо по някакъв начин влиза в града и в общественото пространство. Много по-неизгодно е да искаш да го промениш към добро. Това носи след себе си само негативи. Аз лично не мога да се закълна, че няма да правя нищо подобно повече в Пловдив, но ако дойде момент, в който това може да се случи, ще мисля много. Сега в момента едва ли бих се захванал с нещо подобно…
А всъщност имаш прекрасни идеи за градска среда?
Да, имам много други идеи. Мисля, че не са лоши. Но така или иначе, ако ще е градска среда, няма да е пловдивската. Има и други градове.
Чувстваш се обиден?
Естествено. Беше абсолютно незаслужено всичко това, което се изговори по мой адрес. Всички тези приятелски кръгове, медийни атаки. Ще помоля тези, които знаят приятелските ми кръгове, да ми кажат, поне да мога да ги ползвам в крайна сметка. Защото не знам кой точно кръг ми е свършил работата и ми е помогнал да реализирам тези неща, които съм направил за града. Които всъщност са две, не са хиляда…
Излиза, че имаш приятелски кръгове в две местни управления подред, тъй като първият ти проект Седмия хълм бе направен при предишния мандат…
Ами, така излиза. Много абсурдно и нелепо.
Видя се, че Седмият хълм има траен ефект за градската среда…
Има, разбира се. То се вижда от реакцията на хората, които го ползват. Нещо, което не се видя и чу в медиите е, че едни чуждестранни студенти от Пловдивския университет направиха свой проект за българската култура именно на базата на Седмия хълм. Снимаха цитатите, разиграха ги в импровизирани постери. Специално за тази алея, на която днес се намираме- тя стана един малък парк, красиво, чудесно място в Пловдив, в което са съчетани различни изкуства- музика, поезия, изобразително изкуство. Тя е факт, след като от общината се обърнаха към мен да направя проект за честванията на 100-годишнината от рождението на Борис Христов. Проектът ми бе одобрен и аз го изпълних, напълно с възможностите, които ми даваше времето, с което разполагах- 2 месеца. Мисля, че съм си изпълнил съвсем професионално работата, никой не може да ме обвини в нищо в това отношение. Аз харесвам проекта си, много хора го харесват, както е видно. Тук трябва да вмъкна, че аз съм За конкурсното начало на такива проекти. Както съм и За нов и ясен регламент, който да касае даренията.
Да разбираме ли, че Пловдив загуби Атанас Хранов?
Разбирайте го, че в момента ме е загубил. Естествено, че това е под влияние на тези емоции, които ме тресат от снощи. Когато видях пейката се сетих за стиха на Йордан Велчев „В този град, като антична сцена, расте омразата подобно Осми хълм”. Истината е, че омразата се случва в града по различни поводи, като в тези случаи го прави неприятен за живеене и работене. Но аз мисля, че в този случай става въпрос за чисто криминално деяние. Не мисля, че е толкова трудно да се намери извършителят. Той май е ясен на хората, които обитават това пространство наоколо. Ще помоля общината най-накрая да си влезе във функциите като институция, която трябва да опазва имуществото си. Защото тази пейка е нейна. След като съм я реализирал и направил- тя вече не е моя. Този акт е жест не към мен, а изобщо срещу красивото, доброто и смисленото в този град. Обижда не само мен, обижда и общината, а и всички хора, които живеят в този град.
Би ли оставил пейката в този вид, за да седи като някакъв знак, като символ?
В момента са много силни чувствата, така че каквото и да кажа няма да е най-правилното. Разбира се, това, което се е случило, е поправимо. Но няма смисъл да се прави каквото и да е преди органите, които са оторизирани да охраняват нашия град и да пазят нашето спокойствие, да си свършат работата. Според мен този, който го е направил, трябва да се намери- пак повтарям, никак не е трудно. Това ще ни убеди, че няма да последва нищо подобно, и тогава вече може да се оправи щетата.
Какво ще кажеш на извършителя чрез нас?
Бих му казал, че това не е неговият град, това е нашият град. Всеки иска да го живее Пловдив красиво и в някакъв уют. Не мисля, че неговите права като гражданин са нарушени. Ако нещо му пречи тук, на тази алея, има начини, по които може да реагира нормално. Ако се вдига шум- има хора, които трябва да бъдат сезирани, да дойдат, да го установят и на направят нещо по въпроса. Но шум на тази пейка няма.
Задните колела ли са най-големият проблем на града?
В този стар Византийски град подводните камъни са много повече от тези, които истински и красиво стърчат и се виждат отдалече. За съжаление живеейки в него трябва да се съобразяваме с това нещо. Много е жалко и тъжно. И не води напред. Само дърпа назад цялото желание нещо да се прави, да се случват красивите и смислени неща.
След като седна на пейката днес и след многото приказки покрай проекта преди това все още ли подкрепяш мотото Заедно за кандидатурата ни за Европейска столица на културата?
Мисля, че има много повече добри и положителни хора, чийто усилия в крайна сметка ще направят така, че този слогън да си дойде на мястото. Защото смятам, че всъщност злото е много кресливо и затова се чува много от далече- вдига много шум. Не са толкова много хората, които дърпат нещата назад. Мисля, че все пак смисленото и доброто имат повече сила. Иска малко време и обединение.
Пуснете младите автори да творят за града, а не дъртофели с демодирано виждане за красота!
Баси тъпотията. Направил някви декорации на пейка от парка и я смята за произведение на изкуството.Мнението на народа не греши. Това е съдбата на грозни проекти.
Какво толкова е станало. Така пейката е по-красива. „Младите художници“ които драскат навсякъде имат друг поглед за красивото. И го правят безплатно, за разлика от художниците с връзки във властта.
Наско кого попита, с кого се посъветва освен с вътрешния си глас за тази „намеса“?