Надежда всяка тука оставете, тя се гърчи под бетона!

Случилото се в Слънчев ден е жертвоприношение към боговете на властта, че да бъдат милостиви, а в джобчето да дрънкат кинти и блондинки

Tекст: Аня Петрова
Карикатура: Биляна Янкова

Хубавите ябълки прасета ги яли – да, ама не. Прасетата ядат боклуци, прасетата се хранят с помия и всичко, което намерят, в което бихме включили и човешкото месо. Факт: всички ние сме прасета, които се хранят именно с подобна помия и от време на време изгрухтяваме в знак на протест. Това, докато някой не ни погали и после пак завираме зурла в така вкусното ни блюдо. Хора бяха заринати от срутена сграда във Варна. На дадения обект изобщо не е трябвало да има мърдащи същества, а машини, които да съборят въпросната сграда, но машините струват пари, нали? Човешкият живот струва – абе, кофа с помия и ще мине номерът. Пука ли ти за някакви си работници? Ама какво от това, че те имат семейства, които в продължение на денонощие чакат да разберат дали близките им са живи. Че даже звънят на телефоните им, за да може да се разбере къде се намират изпод руините. Хора, гладни за къшей хляб, които работят като животни и душите им биват изпити от алчността на някой с костюм и вратовръзка. Не ги е срам тези работници да искат да изхранят семействата си, значи! Говорила съм си такива и знаете ли какво са ми казвали – абе, децата да се изучат. ДА, ЧУДО! Тези хора мислят и мечтаят, но дори и не за себе си. Едни работници умряха и какво? От тук насетне мога да ви кажа какво ще се случи: всички биват обвинявани, но никой не излиза виновен. Топката се предава като въглен от ръка на ръка, от лице на лице и накрая вина НИКОГА няма да има. Познавам Варна, познавам си и държавата – това не е нещо ново, което прави цялата ситуация още по-тъжна. Това е жертвоприношение към боговете на властта, че да бъдат милостиви, а в джобчето да дрънкат кинти и блондинки. Помните ли Пламен от Варна? Не? Така си и помислих. Той се самозапали преди повече от година пред Общината в морската ни столица в знак на протест. Хората струпаха камъни на лобното му място, а те и до ден днешен си стоят все така – непокътнати и невидени. Това се случва и сега, но бетонът пада върху жертвата си. Камион пада от пътя с работници вътре (а за техния надник дори не искам да говоря). Следващият път като си направите чай се замислете кой ви е набрал билките за него. Умрял кон не рита – помните ли я тази велика сентенция? Заколете го цялото стадо, че да спре и да вика. Пак преувеличение от моя страна, ще кажете вие, но хайде размърдайте си малко сърцето и помислете – ако ваш близък беше там? Наистина, стиснете силно очи и само за миг си го представете, че после пак ще говорим. Никога няма да спра да обяснявам, че НЕ Е важно на Вуте да му е зле, а на тоя същия да му помогнем да е добре. Защото се гаврят с нас. Защото ни лъжат. Защото ни убиват. Залагат живота ни на хазарт със смъртта и ето, вижда се кой печели. Светла памет, лека пръст и други, ненужни според мен думи, за тези хора. А властта – ми тя наскоро даде 12 години затвор за убиец, така че- надежда всяка тука оставете.