Майки срещу дрогата: Преди децата идваха с проблем, сега идват да бранят правото си да се друсат

Амфетаминовата психоза е толкова близка до шизофренията, че бърка дори психиатрите

В момента се правят откровени нарко пропаганди, казва Веселина Божилова

Пет лева. Толкова струва хапче синтетика. Приблизително на тази цена се движи и така наречената дизайнерска дрога. Шарените таблетки вече се продават навсякъде, залели са тотално пазара. За ужасяващата вреда от амфетамините и метамфетамините от много време говорят от сдружение Майки срещу дрогата. Но май никой не ги чува.  Колежката ни и председател на сдружението Веселина Божилова застана пред диктофона ни, за да разкаже за борбата с вятърните мелници, за опасностите от синтетичната дрога, за новите зависимости.

– От дълго време сдружението крещи срещу амфетамините, метаамфетамините и дизайнерските наркотици. Толкова ли е страшна ситуацията със синтетичната дрога?
– Да, от 4-5 години нараства употребата им, при това стремглаво. Предупреждаваме от много време, че най-  страшното е синтетичната дрога. Отдавна предупреждавахме, но никой не ни чува. Нямахме доказателства, но имаме данни от проучвания. При метамфетамина има необратима зависимост. Напоследък виждаме резултат от употребата му. Все по-млади родители идват тук с все по-малки деца. Особено много ни притеснява, че ако младежи преди  идваха с нагласа, че имат проблем, сега бранят правото си да се друсат. Върнаха ни 5 стъпки назад с това. Нашата роля като сдружение е да подкрепим родителите. Обикновено разговаряме с децата, ако успеят да ги доведат. Защото се влияят по-добре от някой чужд, отколкото от собствения си родител. Идеята е да се мотивират да отидат на лечение. Този етап е много сложен, много бавен, много труден. По света има хора, които помагат в специализирани институции. А тук са оставени на ресурсите на семейството. Те не могат да мотивира някого. Хората са безпомощни. Ние сме обучени тук, имаме опит и можем да помагаме. Това, което по-рано работеше обаче, сега не работи. Ние не можем да стигнем до децата. Те първо трябва да имат тази нагласа, че да се употребяват наркотици е лошо. От там нататък да се признае, че има проблем. След това да се признае, че има нужда от помощ. А не да се справят сами. Дари да предположим, че стигаме до момента, в който детето се съгласи се да се лекува, идват новите проблеми. Къде ще го изпратиш? Особено масовата категория деца между 15-18 години няма къде да отидат. Лечението от зависимостта от синтетика не е подходящо в условията на комуна. При тези зависими белег е агресията, много трудно влизат в групова работа. А и в комуната взимат пълнолетни.

-Какво имаш  предвид под агресия? Има ли тежки криминални случаи, предизвикани от употреба на синтетика?
-Преди две години в София едно момче уби майка си и сестра си, намериха ги в едни килими. Той от много време е бил на амфетамини, като четири дни преди убийствата постоянно се друсал. На 90% съм сигурна, че сестра му ми звъня една седмица преди да се случи това нещо. И питаше какво да го правят, как да потърсят помощ. Каквото й казах, на практика, беше ниско работещо.

-Как работи пазарът в момента?
-Безотказно. Прави ми впечатление, че ако при хероина разпространението беше работа на „професионалисти“ на всякакви нива, то сега това е в ръцете на самите деца. Имахме момиче от елитна столична гимназия, 16-17-годишна, умна, красива, всичко й е наред, успяваща. Оказа се, че тя употребява амфетамини, но и продава амфетамин. Понеже периодично си пътува до родното място, те там си я чакат. Тя си взима от София, където я снабдява барманът в някаква дискотека, и продава на село.

-При амфетамина има ли йерархия все пак?
-Предполагам, но не ми е и работа да знам. Давали сме сигнали много пъти. Когато дойде при нас някаква информация, аз веднага я задвижвам , където трябва. Преди около 2 години по наш сигнал разбиха в Габровския балкан фабрика за канабис. Количеството суха маса беше на стойност 1 млн. Това стана благодарение на мрежата, която сме изградили в страната. Анонимен сигнал от Габрово, аз казах, че аз поемам нещата от тук нататък и така…

-Каква е ситуацията с дизайнерската дрога?
– И в интернет се продава. Все по-трудно става да се опази човек . Децата са любопитни. Тоя номер, че към наркотици прибягват лоши деца с проблемни семейства в голямата си степен е една голяма балалайка. Нито само те прибягват, нито ги снабдяват едни брадати дилъри, които обикалят около училищата. По-скоро е обратното. На тази възраст имат любопитство децата към всичко ново, особено ако е модерно. Наблягам, че е нагласа. Имах скоро среща с ученици от гимназия в Чирпан. Тя е единствената гимназия. Униформени деца като в колеж, красиви, интелигентни. Като свършихме, дойде едно момченце с вратовръзка, пипнато, всичко както си му трябва, отличник, за да си поговорим. И той ми сподели, че марихуаната му помагала. Имал 6 по история, благодарение на марихуаната. Това и другите го разправят. Не отричам, че в началото може да помага. При всички случаи стимулира мозъка. Какво става по-нататък? Става лудост. Защото често след марихуаната следва синтетика. А амфетаминовата психоза е като шизофренията. С остро психо разстройство. Не съм психиатър, за да ви ги говоря тия неща, но ние имаме консултант от 9 години- д-р Иван Добринов, който завежда отделението за зависимости в Раднево. Той ми е казвал, че един редови психиатър, който не се занимава със зависимости, би могъл много лесно да сложи диагноза шизофрения на амфетаминова психоза. Общо 6 лекарствата се дават за шизофрения. Три от тях са тотално противопоказни за амфетаминовата психоза, а докторите се бъркат. Става така, че човек може да бъде забит до гроб затова, че не е казал или лекаря не се е сетил да пита. Тук имахме момче, което не е на амфетамин, а друсаше марихуана и акинестат. Акинестатът е лекарство за паркинсон. Питахме го как се снабдява. Каза, че много лесно- от бабешките рецепти. Бабичките взимат зелени рецепти, отвън ги чакат децата и те продават, за съжаление. Това момче дойде в такъв страшен етап. Никой не е викал толкова силно тук. То беше ужасяващ кикот, неадекватно поведение. Идва, сяда и започва да пише книга. Майка му стои до него и той й казва: Аз тебе ще те убия. Ти ще умреш. Жената гледа стресирано, само тя си знае какво й е, едва го е довела. Може да й посегне. В главата му гласове вече вървят. Имахме случай на момче в Англия, в комуна. Два месеца, след като беше там се отключи. Там, мнението на лекарите е, че едното е довело до другото. Най-малкото наркотиците по-бързо отключват болестта. И докато при хероиновите наркомани имаш период, когато ги издебнеш да не са абстинентни и хванеш етапа, в който можеш да говориш с тях като с нормални хора и можеш да ги убедиш да направят нещо. Постигнали сме много за тия 9 години. Поне 300 сме изпратили на лечение. Това не е малко. Да го изкараш от улицата и да го изпратиш на лечение. Сега е трудно да се постигне комуникация. Заради новата дрога. 

-Хероинът започва да отстъпва позиции…
-Той отдавна отстъпи позиция. Първо беше много масово от метадона. Ямбол, например, целият друсаше с метадон. А метадон на улицата не е същото като метадон в програма. Новите ни случаи с хероин  излизат от правилото. Едно 15-годишно и едно 17-годишно момичета. Те знаят, че имат проблем, търсят хора, които са употребявали, отдавна искат да го спрат. Водят битката за оцеляване за лечение. Днес дори стари наркомани се възмущават от синтетиката и казват, че младите нямат мярка. Тук започват от по-малки. Да се чуди човек къде е държавата. Ясно е – наркотиците са лоши, нали. Обаче имаше периоди, когато ги рекламираха в телевизията- водката Мери Джейн. Навсякъде имаше билбордове, щампи. Елате младежи да пушим марихуана. Трябва да си пълен тъпанар да не разбереш какво ти казват. Тогава, след като вдигнахме шум до небесата, премиерът Симеон Сакскобургготски им отиде на щанда на производителите на тази водка в панаира. Говорим си, че са лоши наркотиците, ами покажете ми послание, нещо, някъде в това отношение. Един билборд, на който пише, че наркотиците вредят? Само една песен-на БТР. А срещу тая песен имаш Дай ми хапче на Криско. Не знаех, че такива откровени пропаганди се правят. Страшното е, че това се представя за куул, за признак за много пари, за благосъстояние. Скоро дойдоха майка и дъщеря- синът продавал. Майката му казва: Ще си намериш работа, ще се оправиш, по 20 лева на ден ще вадиш. Дъщерята гледа и вика: Ти чуваш ли се какво говориш? Той хилядарки носи в джобовете, ти му говориш за 20 лева на ден. А бе много неравна битка.

– Има ли наркозависим, който те е впечатлил с нещо твърде особено?
– Аз съм снимала като журналист единствения наркоман в Пловдив по тоталитарно време – Боби Лекето. Изключително артистична фигура, почина на 30 и няколко години. Единственият наркоман в Пловдив, събираше пред Амфитеатъра рояк деца и на всички обясняваше, че не трябва да се друсат. Самият той бе толкова романтичен образ, много бяло лице, черна дълга коса, слабичък, с тесни дънки. Рисуваше добре, пишеше добре и друсаше, дори пред мен. Аз съм го снимала в студио пред камера горе на Амфитеатъра, дойдоха двама чичковци от Дупница, донесоха му морфин и той пред мен си го би. Цели опаковки. Но той беше един, а сега колко са?

-Колко са?
-Можеш да направиш статистика на тези, които са минали през лечение. За хероиновите що годе може да се направи. Сега има 800 души, които са в пълни програми. Но има хора, които се справиха. Има и хора, които са на лекарства. Специалистите по начало казват: Изкарайте статистика, умножете я по 5 и горе-долу ще изкарате някаква информация.

– Стартирахте нов проект…
-Търсим доброволци за този проект. Две големи цели има. Едната е да съберем много доброволци. Знам, че има хора, които искат да помогнат. Защото са ни нужни другари в непрекъснатите ни партизански битки с всеки пациент, всеки случай го решаваме отделно, имаме нужда от компетентна информация по юридически въпроси. Затова ще направим среща с юристи, както и такива със специалисти по социални въпроси и с джипита, защото през тях минават на първо ниво проблемите. Нерядко те са лекари на децата, педиатри. Искаме да могат да разпознаят първите признаци. Опитваме се да им повдигнем квалификацията, за да бъдат в помощ. Другата  цел- груповата помощ.  От едно събиране на родители с еднакъв проблем табутата падат, тръгват други ефекти, които хората сами не могат да си представят.

– Сигурно имаш много пререкания със защитниците на медицинската марихуана?
– Аз нямам нищо против нея. Ама как така изведнъж феновете на марихуаната се загрижиха за паркинсон болните. Нямам твърда позиция за марихуаната. Беше пълна глупост да се инкриминира еднократната доза. За една цигара марихуана 1000 лева глоба на родителите… Какво правиш в случая? Да събираш грешни пари. После марихуаната е по-лек наркотик определено. Има едно изследване, което аз преведох от английски език. То е много интересно. Хора, които сами са се справили с хероин без дори да участват в разни програми, са го правили и с марихуана. Когато имаш импулс да вземеш хероин, по-безопасното е да вземеш марихуана. Сигурно марихуаната помага и при химиотерапия. Имахме много драматичен случай. Майка, която идваше тук няколко години подред със сина си да го спасява от наркотиците. То беше битка, момчето се спаси наистина, слава Богу. Вече дълго време е добре. Дъщеря й, която на Запад е завършила хубава специалност, спортна дама. Влюби се в красиво момче, ожениха се. На 20-тия ден от раждането й откриха мозъчен тумор, тя за 6 месеца се влоши много и накрая майката, която толкова се бореше за сина си, го пращаше да купува марихуана за сестра си. В този случай не мога да отрека марихуаната. Но имаме случай, в който момиче полудя от марихуана. Тя прекаляваше- от 10 до 15 цигари на ден. Ние като юридическа материя от кога се борим да променим нещата. 2006-та година внесохме в Парламента подписано от 16 депутати от различни партии искане за лечение вместо затвор. Отстреляха ни тогава. Те се усетиха, че ако има такава опция, трябва да направят места за лечение. Много сме назад, много ме е жал.  Сега тук има няколко терапевтични общности, които са интелигентни и добри. Лечение без лекарство, психотерапии. Но 1500 лева на месец кой ще ти плаща? Те и 100 вече са много.