Как изглежда общинска и частна собственост в един имот в Стария град (СНИМКИ)

На ул.“Кирил Нектариев“ 7  разликата между двата вида стопанисване е стряскаща

Повече от 10 години общински служител не е стъпвал там

Таня Грозданова

Под тепето продължава поредицата си по списъка с емблематични сгради и къщи паметници на културата в централната градска част, които са предвидени за продажба в Програмата за управление на общински имоти за 2018-а година. Предстои документът да бъде разгледан на сесия на Общински съвет на 31 януари.  

В неговата част, озаглавена „II.2.3. Недвижими имоти предвидени за продажба чрез провеждане на публичен търг или публично оповестен конкурс по реда на ЗОС и НРПУРОИ“, фигурират общо 19 имота. Сред тях са такива недвижими архитектурни паметници като Къщата с кулата на ъгъла на ул. „Лейди Странгфорд“ и ул. „Антим I“, Докторската къща на „Велико Търново“ 9 в сърцето на Цар-Симеоновата градина, сграда на Малката главна, в Капана и други забележителни постройки, за които не са полагани грижи от стопаните/съсобственици през годините.

В този списък фигурират и три имота на територията на гордостта на Града на тепетата – архитектурно-историческия резерват „Старинен Пловдив“. Представяме ви първия от тях, който е емблематичен пример за отношението на различните видове собственици към това, което стопанисват.  

Добре дошли на ул. „Кирил Нектариев” № 7  – УПИ ІХ- 575, кв. 395 по плана на Старинна градска част. Тръгвайки по обектите от горецитирания списък, на този адрес няма как да не преживеете културен шок. Попадате пред красива синя възрожденска къща, очевидно грижливо поддържана в съответствие с визията и изискванията в зоната със специален статут. На втория етаж зад прозорците се виждат подредени детски книжки и свети лампа.

На позвъняването се отзовава възрастен мъж, търпеливо изслушва повода за посещението ни и обяснява, че не сме се объркали и общинската съсобственост се намира в задния двор на имота. Преминаваме през красив вестибюл с огромни каменни стъпала, с древна остъклена врата към двора, който е покрит с плочник и до тук със следите от грижовната ръка на стопанин…

Задният двор на имота е запушен от двуетажна къща без отличителни белези, освен тези на разрухата. „Това е общинската съсобственост,“ обяснява пловдивчанинът. Разказва как преди години като започнал да реставрира своята къща, често идвали представители на сегашното НИНКН и управлението на Стария град, следели какво и как прави. Освен това го помолили да не хвърля нищо от старите материали по сградата, а да го събира в общинската съсобственост. От време на време се появявал реставратор, за да му поиска парче дърво или нещо друго за закърпване на къщи.

Питам го кога за последно е идвал представител на съсобствениците, за да хвърли едно око на имота, а той се усмихва горчиво и започва да брои на пръсти. „Повече от 10 години не са се вясвали. За последно идваха някаква комисия по времето на Славчо Атанасов и няколко месеца след това дойде бригада, която носеше заповед за събаряне. Пуснах ги, момчетата огледаха и отсякоха „Тая няма да стане! Ако иска той да го събори!“ и си тръгнаха…“